1 В идението на Амосовия син Исая, което видя за Юдея и Йерусалим в дните на Юдейските царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия:

Visión que Isaías hijo de Amoz tuvo acerca de Judá y de Jerusalén en los días de los reyes Uzías, Yotán, Ajaz y Ezequías, los cuales reinaron en Judá.

2 Ч уйте, небеса, и дай ухо, земльо. Защото Господ е говорил, като е казал: Деца отхраних и възпитах; но те се разбунтуваха против Мене.

Así dice el Señor: «Ustedes, los cielos, ¡oigan! Y tú, tierra, ¡escucha! He criado hijos, los he visto crecer, pero ellos han pecado contra mí.

3 В олът познава стопанина си и оселът - яслите на господаря си; но Израел не знае, народът Ми не разсъждава.

El buey conoce a su dueño, y el asno conoce el pesebre de su amo, pero Israel no entiende; ¡mi pueblo no tiene entendimiento!»

4 У ви, грешни народе, народ, натоварен с беззаконие, роде на злодеи, деца, които постъпвате разтленно! Изоставиха Господа, презряха Святия Израелев, отделиха се и се върнаха назад.

¡Ay, gente pecadora, pueblo bajo el peso de la maldad! ¡Ay, simiente de malvados, hijos corrompidos que han abandonado al Señor! Han provocado la ira del Santo de Israel; ¡le han dado la espalda!

5 З ащо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Вече всяка глава е болна и всяко сърце - изнемощяло;

¿Por qué quieren ustedes ser castigados todavía? ¿Van a seguir siendo rebeldes? Tienen toda la cabeza enferma, y todo el corazón adolorido.

6 о т стъпалото на крака дори до главата няма в някое тяло здраво място, а струпеи и синини, и гноясали рани, които не са почистени, нито превързани, нито омекчени с масло.

De la punta del pie hasta la cabeza no tienen nada sano. Todo son heridas, hinchazones y llagas abiertas, que nadie ha curado ni vendado ni limpiado con ungüento.

7 С траната ви е пуста, градовете ви - изгорени с огън; земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, и тя е пуста като разорена от чужденци.

Ante ustedes su tierra es asolada, e incendiadas sus ciudades. Su país es devorado por gente extraña, ¡asolado como si lo asolaran extraños!

8 И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, като навес в градина с краставици, като обсаден град.

La hija de Sión se ha quedado solitaria. ¡Parece la enramada de una viña, la cabaña de un melonar! ¡Parece una ciudad desolada!

9 А ко Господ на Силите не беше ни оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомор бихме заприличали.

Si el Señor de los ejércitos no nos hubiera dejado un remanente, un poco más y seríamos como Sodoma, ¡semejantes a Gomorra! Invitación al arrepentimiento

10 Ч уйте словото Господне, князе содомски; слушайте поуката на нашия Бог, народе гоморски.

Príncipes de Sodoma, ¡oigan la palabra del Señor! Pueblo de Gomorra, ¡escuchen la enseñanza de nuestro Dios!

11 З ащо Ми е големият брой на жертвите ви? Господ казва: Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не Ми е угодна кръв от телета или от агнета, или от едри козли.

El Señor dice: «¿Para qué me sirven sus muchos sacrificios? Estoy harto de holocaustos de carneros y de la grasa de animales gordos; no me agrada la sangre de bueyes, ni de ovejas y machos cabríos.

12 К огато идвате да се явявате пред Мене, кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми?

»Cuando ustedes vienen a presentarse ante mí, ¿quién les pide que traigan esto, o que pisoteen mis atrios?

13 Н е принасяйте вече суетни приноси; тамянът е мерзост за Мене, също и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание.

No me traigan más ofrendas inútiles. El incienso me repugna; no soporto la luna nueva ni el día de reposo, ni las reuniones que convocan; sus fiestas solemnes son inicuas.

14 Д ушата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мене; дотегна Ми да ги търпя.

Mi alma aborrece sus lunas nuevas y sus fiestas solemnes; ¡son para mí una carga insoportable!

15 И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, не искам да слушам; ръцете ви са пълни с кръв.

Cuando ustedes tiendan las manos hacia mí, yo apartaré de ustedes mis ojos. Y cuando multipliquen sus oraciones, no las oiré, pues tienen ustedes las manos llenas de sangre.

16 И змийте се, очистете се, отстранете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло.

¡Lávense! ¡Límpiense! ¡Aparten de mi vista sus malas acciones! ¡Dejen de hacer lo malo

17 Н аучете се да правите добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.

y aprendan a hacer lo bueno! ¡Busquen la justicia! ¡Reprendan a los opresores! ¡Hagan justicia a los huérfanos y defiendan los derechos de las viudas!»

18 Е лате сега, за да разискваме, казва Господ; ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла въ̀лна.

El Señor dice: «Vengan ahora, y pongamos las cosas en claro. Si sus pecados son como la grana, se pondrán blancos como la nieve. Si son rojos como el carmesí, se pondrán blancos como la lana.

19 А ко слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята;

Si ustedes quieren y me hacen caso, comerán de lo mejor de la tierra;

20 н о ако откажете и се разбунтувате, ще бъдете изпосечени с меч, защото устата Господни изговориха това.

pero si no quieren y son rebeldes, serán consumidos por la espada.» Sí, la boca del Señor lo ha dicho. Juicio y redención de Jerusalén

21 К ак стана блудница верният град, който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци.

¡Ay, ciudad fiel! ¡Cómo te has prostituido! Antes residía en ti la justicia y el derecho, y ahora el asesinato.

22 С реброто ти стана шлак; виното ти се смеси с вода.

Tu plata se convirtió en escoria; tu vino se mezcló con agua.

23 Т воите князе са бунтовници и съучастници на крадци; всеки от тях обича подкупи и тича след възнаграждения; те не осъждат право сирачето, нито идва при тях делото на вдовицата.

Tus príncipes son rebeldes y cómplices de ladrones; todos ellos aman el soborno y van tras las recompensas; no les hacen justicia a los huérfanos, ni les importa defender los derechos de las viudas.

24 З атова, казва Господ, Йехова на Силите, Всемогъщият Израелев: Ах! Ще се облекча от противниците Си и ще отдам възмездие на враговете Си;

Por lo tanto, así dice Dios, el Señor de los ejércitos, el Fuerte de Israel: «Voy a vengarme de mis enemigos; voy a desquitarme de mis adversarios.

25 и пак ще сложа ръката Си върху теб и ще очистя шлака ти като с луга, и ще отделя от тебе всеки примес;

Luego volveré mi mano contra ti, y limpiaré tu escoria hasta dejarla pura, y te quitaré toda tu impureza.

26 и ще възстановя съдиите ти, както по-рано, и съветниците ти, както отначало; след което ще се наречеш Град на правда, Верен град;

Haré que tus jueces sean como eran al principio, y que tus consejeros sean como eran antes. Después de eso te llamarán “Ciudad de justicia”, “Ciudad fiel”.

27 С ион ще се изкупи чрез правосъдие и тези, които се върнат в него, чрез правда.

»Sión será rescatada por medio de la justicia, y los que se vuelvan a mí, por medio del derecho.

28 А беззаконниците и грешниците ще бъдат съкрушени заедно и тези, които са изоставили Господа, ще загинат.

Pero los rebeldes y pecadores serán aniquilados al mismo tiempo, y los que abandonan al Señor serán consumidos.

29 З ащото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; и ще се смутите поради градините, които избрахте;

Entonces ustedes se avergonzarán de las encinas que tanto amaban, y lamentarán haber elegido esos huertos.

30 п онеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, и като градина, която няма вода.

Serán ustedes como encinas que se quedan sin hojas, ¡como huertos carentes de agua!

31 И силният ще бъде като кълчища, а делото му - като искра; и то ще изгори заедно с него, без да има кой да ги гаси.

Los fuertes será como estopa, y sus hechos serán la chispa que prenda fuego a unos y otros; y arderán, y no habrá quien apague el fuego.»