1 ( По слав. 64.) За първия певец, Давидов псалом. Песен. Теб чака хваление, Боже, в Сион; и пред Тебе ще се изпълни оброкът.

A ti, Dios mío, debemos alabarte en Sión; a ti debemos cumplir nuestros votos,

2 Т и, Който слушаш молитва, при Тебе ще идва всяка твар.

pues tú escuchas nuestras oraciones. A ti acude todo el género humano.

3 Б еззакония ме надвиха; но престъпленията ни - Ти ще ги очистиш.

Nuestras malas acciones nos dominan, pero tú perdonas nuestras rebeliones.

4 Б лажен човекът, когото избираш и приемаш, за да живее в Твоите дворове; ще се наситим от благата на Твоя дом, на святия Ти храм.

¡Cuán dichoso es aquel a quien tú escoges y lo llevas a vivir en tus atrios! Nosotros quedamos plenamente satisfechos con las bondades de tu casa, con las bendiciones de tu santo templo.

5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, надеждо на всичките земни краища и на онези, които са далеч по море -

Tú, Dios de nuestra salvación, nos respondes con grandes actos de justicia. En ti esperan los confines de la tierra y los mares más remotos.

6 Т и, Който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество,

Tú te revistes de valor y con tu poder afirmas los montes.

7 К ойто правиш да утихва шумът на морето, бученето на вълните му и размирието на племената.

Tú sosiegas el estruendo de los mares, acallas el estrépito de sus olas, y silencias el alboroto de los pueblos.

8 Т ака и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;

Tiemblan de miedo, ante tus maravillas, los que habitan en los extremos de la tierra. Tú haces que el sol grite de alegría al salir por la mañana, y al caer la tarde.

9 к ато посещаваш земята и я напояваш, Ти я обогатяваш преизобилно. Реките Божии са пълни с вода, за да дадеш жито на народа Си, защото така си приготвил земята;

Tú, con la lluvia, cuidas de la tierra, y en gran manera la fecundas y enriqueces. Llenas de agua tus corrientes caudalosas y preparas el grano, cuando así lo dispones.

10 к ато напояваш нейните бразди, изравняваш буците ѝ; като я размекваш с капките на дъжда, благославяш поникналото от нея;

Haces que los surcos se empapen y que se nivelen los terrones; con tus lluvias los reblandeces, y bendices sus renuevos.

11 в ърху годината на благостта Си слагаш венец и от следите Ти капе тлъстина.

Con tu bondad engalanas el año; a tu paso vas esparciendo abundancia.

12 П асбищата на пустинята капят от изобилията си и хълмовете се опасват с радост;

Los pastizales del desierto se ven rebosantes, y las colinas se revisten de alegría;

13 л ивадите се обличат със стада и долините се покриват с жито; възклицават, също и пеят.

los llanos se saturan de rebaños, y los valles se tapizan con trigales. ¡Todo canta y lanza gritos de júbilo!