1 Е то думите, които Моисей говорѝ на целия Израел отвъд Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

Estas palabras las pronunció Moisés ante todo Israel en la ribera oriental del río Jordán, en el desierto, en el Arabá, frente al Mar Rojo, entre Parán, Tofel, Labán, Jaserot y Dizahab.

2 ( Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)

Desde Horeb hasta Cadés Barnea, por el camino al monte Seir, se hacen once días de camino.

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израелтяните това, което Господ му заповяда за тях,

Moisés habló con los hijos de Israel, en conformidad con todo lo que el Señor les había ordenado por medio de él. Les habló el día primero del mes undécimo del año cuarenta,

4 с лед като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

después de haber derrotado a Sijón, el rey de los amorreos que reinaba en Jesbón, y a Og, el rey de Basán que reinaba en Astarot, en Edrey.

5 О твъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:

Moisés resolvió exponer esta ley cuando estaba ya en tierra de Moab, de este lado del Jordán. Y dijo:

6 Г оспод, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.

«El Señor nuestro Dios nos habló en Horeb. Nos dijo: “Ustedes han estado ya bastante tiempo en este monte.

7 О бърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.

Ahora diríjanse a los montes de los amorreos y a todas sus comarcas en el Arabá, en los montes y en los valles, en el Néguev y hasta la orilla del mar, a la tierra de los cananeos, al Líbano y hasta el gran río Éufrates.

8 Е то, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

Miren, yo les he entregado la tierra; ¡entren y tomen posesión de ella! Es la tierra que yo, el Señor, juré dar a Abrahán, Isaac y Jacob, antepasados de ustedes, y a su descendencia.” Nombramiento de jueces

9 В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.

»En aquel entonces yo les dije a ustedes: “Yo solo no puedo sobrellevarlos.

10 Г оспод, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.

El Señor su Dios los ha multiplicado, y ahora ustedes son tan numerosos como las estrellas del cielo.

11 ( Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)

¡Que el Señor y Dios de sus padres los haga mil veces más numerosos de lo que ahora son! ¡Que los bendiga, como les ha prometido!

12 К ак ще мога аз сам да нося тази тежест - вас и товара от вас и вашите препирни?

Porque yo solo, ¿cómo podría sobrellevar sus molestias, sus cargas y sus pleitos?

13 И зберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.

Denme de entre las tribus de ustedes algunos hombres sabios y entendidos, y con experiencia, para que yo los ponga al frente de ustedes.”

14 И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.

Y ustedes me respondieron, y dijeron: “Está bien hacer lo que dices.”

15 И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

»Tomé entonces de entre los jefes de sus tribus a hombres sabios y con experiencia, y los puse al frente de ustedes como jefes de millares, de centenas, y de grupos de cincuenta y de diez hombres, y como gobernadores de sus tribus.

16 В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.

Ese día les ordené a sus jueces: “Presten atención a sus hermanos. Sean justos con cada uno de ellos, y con los extranjeros.

17 В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.

Al dictar sentencia, no hagan distinción de personas, sino que deben atender lo mismo al débil que al poderoso. No tengan miedo de nadie, porque el juicio es de Dios. Si se les presenta un caso difícil, pásenmelo a mí, y yo lo atenderé.”

18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

Así que ese día les dije todo lo que debían hacer. Misión de los doce espías

19 К ато отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

»Cuando salimos de Horeb, anduvimos por todo ese desierto grande y terrible que ya han visto. Anduvimos por el camino de los montes amorreos, tal y como el Señor nuestro Dios nos lo ordenó, hasta llegar a Cadés Barnea.

20 Т огава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ, нашият Бог.

Entonces les dije: “Ustedes han llegado a estos montes de los amorreos, que el Señor nuestro Dios nos da.

21 Е то, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

Dense cuenta de que el Señor su Dios les ha entregado la tierra. ¡Adelante! Tomen posesión de ella, conforme a la promesa del Señor, el Dios de sus antepasados. ¡No teman ni desmayen!”

22 Т огава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.

»Entonces todos ustedes vinieron a verme, y dijeron: “Enviemos algunos de nosotros que vayan y exploren la tierra, y que vuelvan y nos informen qué camino debemos seguir y a qué ciudades debemos llegar.”

23 Т ова ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

Lo que ustedes me dijeron me pareció bien, así que escogí a doce de ustedes, un hombre por cada tribu.

24 И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.

Y ellos partieron y subieron al monte, y llegaron hasta el valle de Escol y exploraron la tierra.

25 Т е събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.

Trajeron consigo algunos frutos del país, y nos dieron este informe: “La tierra que el Señor nuestro Dios nos da es muy buena.”

26 Н о вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.

Sin embargo, ustedes no quisieron ir, sino que se rebelaron al mandato del Señor su Dios

27 Р оптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

y en sus tiendas murmuraban y decían: “El Señor nos aborrece. Por eso nos ha sacado de Egipto: ¡para entregarnos en manos de los amorreos, para destruirnos!

28 К ъде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите.

¿A dónde iremos? Nuestros hermanos nos han descorazonado al decir que esa gente es más alta y más fuerte que nosotros; que sus ciudades son grandes, con murallas que llegan hasta el cielo, y que además allí vieron a los anaquitas.”

29 Н о аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

Pero yo les dije: “No teman. No les tengan miedo.

30 Г оспод, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет

El Señor su Dios va delante de ustedes, y él peleará por ustedes, como antes vieron que lo hizo por ustedes en Egipto.

31 и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.

Además, ustedes son testigos de que, en el desierto, y por todo el camino que han recorrido, el Señor su Dios los ha traído como un padre que lleva a su hijo de la mano, hasta llegar a este lugar.”

32 В ъпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,

Aun así, ustedes no creyeron en el Señor su Dios,

33 К ойто вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан - нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

que iba por el camino delante de ustedes para explorar el lugar donde ustedes habrían de acampar. De noche, les mostraba con fuego el camino por donde debían ir, y de día los guiaba con una nube. Dios castiga a Israel

34 А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:

»Cuando el Señor oyó lo que ustedes dijeron, se enojó y, con un juramento, dijo:

35 Н ито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

“Ninguno de éstos verá la buena tierra que prometí a sus padres que les daría. ¡Son una generación malvada!

36 о свен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

Sólo la verá Caleb hijo de Yefune. A él y a sus hijos les daré la tierra que él pisó, porque me ha seguido fielmente.”

37 И на мене се разгневи Господ, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;

»También por culpa de ustedes el Señor se enojó contra mí, y me dijo: “Tampoco tú entrarás allá.

38 И сус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израел.

Quien entrará será Josué hijo de Nun, el cual te sirve. Anímalo, porque él le dará a Israel posesión de la tierra.

39 П ри това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.

También entrarán allá sus hijos, esos niños que no saben hoy lo que es bueno ni lo que es malo, y de los cuales dijeron que servirían de botín de guerra. A ellos y a sus hijos les daré la tierra. Ellos serán quienes la reciban en propiedad.

40 В ие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море.

En cuanto a ustedes, den la vuelta y diríjanse al desierto, en dirección al Mar Rojo.” La derrota en Jormá

41 Т огава ми отговорихте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.

»Ustedes respondieron, y me dijeron: “Hemos pecado contra el Señor. Pero iremos y pelearemos, tal y como el Señor nuestro Dios nos lo ha ordenado.” Y cada uno de ustedes tomó sus armas y se preparó para subir al monte.

42 А Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.

Entonces el Señor me dijo: “Diles que no suban ni peleen, porque yo no estoy con ellos. De lo contrario, serán derrotados por sus enemigos.”

43 Т ака ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.

Y yo hablé con ustedes, pero ustedes no me hicieron caso. Al contrario, fueron rebeldes al mandato del Señor y con gran arrogancia subieron al monte.

44 Т огава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.

Pero los amorreos, que habitaban en aquel monte, salieron a su encuentro y los persiguieron como avispas hasta Jormá, y los derrotaron en Seir.

45 И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.

Entonces ustedes volvieron y lloraron delante del Señor, pero el Señor no escuchó su voz, ni les hizo caso.

46 Т ака стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.

Fue así como ustedes estuvieron en Cades muchos días, es decir, todo el tiempo que han estado allí.