1 Е то думите, които Моисей говорѝ на целия Израел отвъд Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

These are the words which Moses spoke to all Israel on the side of the Jordan in the wilderness, in the Arabah, over near Suph, between Paran and Tophel, Laban, Hazeroth, and Dizahab.

2 ( Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)

It is eleven days’ journey from Horeb by the way of Mount Seir to Kadesh-barnea.

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израелтяните това, което Господ му заповяда за тях,

And in the fortieth year, on the first day of the eleventh month, Moses spoke to the Israelites according to all that the Lord had given him in commandment to them,

4 с лед като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

After He had defeated Sihon king of the Amorites, who lived in Heshbon, and Og king of Bashan, who lived in Ashtaroth Edrei.

5 О твъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:

Beyond (east of) the Jordan in the land of Moab, Moses began to explain this law, saying,

6 Г оспод, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.

The Lord our God said to us in Horeb, You have dwelt long enough on this mountain.

7 О бърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.

Turn and take up your journey and go to the hill country of the Amorites, and to all their neighbors in the Arabah, in the hill country, in the lowland, in the South (the Negeb), and on the coast, the land of the Canaanites, and Lebanon, as far as the great river, the river Euphrates.

8 Е то, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

Behold, I have set the land before you; go in and take possession of the land which the Lord swore to your fathers, to Abraham, to Isaac, and to Jacob, to give to them and to their descendants after them.

9 В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.

I said to you at that time, I am not able to bear you alone.

10 Г оспод, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.

The Lord your God has multiplied you, and behold, you are this day as the stars of the heavens for multitude.

11 ( Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)

May the Lord, the God of your fathers, make you a thousand times as many as you are and bless you as He has promised you!

12 К ак ще мога аз сам да нося тази тежест - вас и товара от вас и вашите препирни?

How can I bear alone the weariness and pressure and burden of you and your strife?

13 И зберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.

Choose wise, understanding, experienced, and respected men according to your tribes, and I will make them heads over you.

14 И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.

And you answered me, The thing which you have spoken is good for us to do.

15 И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

So I took the heads of your tribes, wise, experienced, and respected men, and made them heads over you, commanders of thousands, and hundreds, and fifties, and tens, and officers according to your tribes.

16 В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.

And I charged your judges at that time: Hear the cases between your brethren and judge righteously between a man and his brother or the stranger or sojourner who is with him.

17 В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.

You shall not be partial in judgment; but you shall hear the small as well as the great. You shall not be afraid of the face of man, for the judgment is God’s. And the case that is too hard for you, you shall bring to me, and I will hear it.

18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

And I commanded you at that time all the things that you should do.

19 К ато отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

And when we departed from Horeb, we went through all that great and terrible wilderness which you saw on the way to the hill country of the Amorites, as the Lord our God commanded us, and we came to Kadesh-barnea.

20 Т огава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ, нашият Бог.

And I said to you, You have come to the hill country of the Amorites, which the Lord our God gives us.

21 Е то, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

Behold, the Lord your God has set the land before you; go up and possess it, as the Lord, the God of your fathers, has said to you. Fear not, neither be dismayed.

22 Т огава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.

Then you all came near to me and said, Let us send men before us, that they may search out the land for us and bring us word again by what way we should go up and the cities into which we shall come.

23 Т ова ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

The thing pleased me well, and I took twelve men of you, one for each tribe.

24 И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.

And they turned and went up into the hill country, and came to the Valley of Eshcol and spied it out.

25 Т е събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.

And they took of the fruit of the land in their hands and brought it down to us and brought us word again, and said, It is a good land which the Lord our God gives us.

26 Н о вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.

Yet you would not go up, but rebelled against the commandment of the Lord your God.

27 Р оптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

You were peevish and discontented in your tents, and said, Because the Lord hated us, He brought us forth out of the land of Egypt to deliver us into the hand of the Amorites to destroy us.

28 К ъде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите.

To what are we going up? Our brethren have made our hearts melt, saying, The people are bigger and taller than we are; the cities are great and fortified to the heavens. And moreover we have seen the sons of the Anakim there.

29 Н о аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

Then I said to you, Dread not, neither be afraid of them.

30 Г оспод, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет

The Lord your God Who goes before you, He will fight for you just as He did for you in Egypt before your eyes,

31 и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.

And in the wilderness, where you have seen how the Lord your God bore you, as a man carries his son, in all the way that you went until you came to this place.

32 В ъпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,

Yet in spite of this word you did not believe (trust, rely on, and remain steadfast to) the Lord your God,

33 К ойто вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан - нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

Who went in the way before you to search out a place to pitch your tents, in fire by night, to show you by what way you should go, and in the cloud by day.

34 А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:

And the Lord heard your words, and was angered and He swore,

35 Н ито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

Not one of these men of this evil generation shall see that good land which I swore to give to your fathers,

36 о свен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

Except Caleb son of Jephunneh; he shall see it, and to him and to his children I will give the land upon which he has walked, because he has wholly followed the Lord.

37 И на мене се разгневи Господ, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;

The Lord was angry with me also for your sakes, and said, You also shall not enter Canaan.

38 И сус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израел.

But Joshua son of Nun, who stands before you, he shall enter there. Encourage him, for he shall cause Israel to inherit it.

39 П ри това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.

Moreover, your little ones whom you said would become a prey, and your children who at this time cannot discern between good and evil, they shall enter Canaan, and to them I will give it and they shall possess it.

40 В ие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море.

But as for you, turn and journey into the wilderness by way of the Red Sea.

41 Т огава ми отговорихте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.

Then you said to me, We have sinned against the Lord. We will go up and fight, as the Lord our God commanded us. And you girded on every man his battle weapons, and thought it a simple matter to go up into the hill country.

42 А Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.

And the Lord said to me, Say to them, Do not go up or fight, for I am not among you—lest you be dangerously hurt by your enemies.

43 Т ака ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.

So I spoke to you, and you would not hear, but rebelled against the commandment of the Lord, and were presumptuous and went up into the hill country.

44 Т огава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.

Then the Amorites who lived in that hill country came out against you and chased you as bees do and struck you down in Seir as far as Hormah.

45 И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.

And you returned and wept before the Lord, but the Lord would not heed your voice or listen to you.

46 Т ака стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.

So you remained in Kadesh; many days you remained there.