1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот

But a certain man named Ananias with his wife Sapphira sold a piece of property,

2 и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.

And with his wife’s knowledge and connivance he kept back and wrongfully appropriated some of the proceeds, bringing only a part and putting it at the feet of the apostles.

3 А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?

But Peter said, Ananias, why has Satan filled your heart that you should lie to and attempt to deceive the Holy Spirit, and should withdraw secretly and appropriate to your own use part of the price from the sale of the land?

4 Д окато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

As long as it remained unsold, was it not still your own? And after it was sold, was not at your disposal and under your control? Why then, is it that you have proposed and purposed in your heart to do this thing? You have not lied to men but to God.

5 И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

Upon hearing these words, Ananias fell down and died. And great dread and terror took possession of all who heard of it.

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.

And the young men arose and wrapped up and carried it out and buried it.

7 С лед като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.

Now after an interval of about three hours his wife came in, not having learned of what had happened.

8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова.

And Peter said to her, Tell me, did you sell the land for so much? Yes, she said, for so much.

9 А Петър ѝ каза: Защо се наговорихте да изпитате Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб.

Then Peter said to her, How could you two have agreed and conspired together to try to deceive the Spirit of the Lord? Listen! The feet of those who have buried your husband are at the door, and they will carry you out.

10 И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.

And instantly she fell down at his feet and died; and the young men entering found her dead, and they carried her out and buried her beside her husband.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. Други чудеса на апостолите

And the whole church and all others who heard of these things were appalled.

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор;

Now by the hands of the apostles (special messengers) numerous and startling signs and wonders were being performed among the people. And by common consent they all met together in the covered porch (walk) called Solomon’s.

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше;

And none of those who were not of their number dared to join and associate with them, but the people held them in high regard and praised and made much of them.

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха),

More and more there were being added to the Lord those who believed, crowds both of men and of women,

15 т ака че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

So that they kept carrying out the sick into the streets and placing them on couches and sleeping pads, that as Peter passed by, at least his shadow might fall on some of them.

16 С ъбираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха. Апостолите пред Синедриона

And the people gathered also from the towns and hamlets around Jerusalem, bringing the sick and those troubled with foul spirits, and they were all cured.

17 Т огава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист,

But the high priest rose up and all who were his supporters, that is, the party of the Sadducees, and being filled with jealousy and indignation and rage,

18 с ложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

They seized and arrested the apostles (special messengers) and put them in the public jail.

19 Н о ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза:

But during the night an angel of the Lord opened the prison doors and, leading them out, said,

20 И дете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот.

Go, take your stand in the temple courts and declare to the people the whole doctrine concerning this Life (the eternal life which Christ revealed).

21 Т е, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израелтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

And when they heard this, they accordingly went into the temple about daybreak and began to teach. Now the high priest and his supporters who were with him arrived and called together the council (Sanhedrin), even all the senate of the sons of Israel, and they sent to the prison to have brought.

22 Н о служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха:

But when the attendants arrived there, they failed to find them in the jail; so they came back and reported,

23 Н америхме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

We found the prison quite safely locked up and the guards were on duty outside the doors, but when we opened, we found no one on the inside.

24 А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това.

Now when the military leader of the temple area and the chief priests heard these facts, they were much perplexed and thoroughly at a loss about them, wondering into what this might grow.

25 Н о дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

But some man came and reported to them, saying, Listen! The men whom you put in jail are standing in the temple and teaching the people!

26 Т огава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.

Then the military leader went with the attendants and brought, but without violence, for they dreaded the people lest they be stoned by them.

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита:

So they brought them and set them before the council (Sanhedrin). And the high priest examined them by questioning,

28 С трого ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек.

Saying, We definitely commanded and strictly charged you not to teach in or about this Name; yet here you have flooded Jerusalem with your doctrine and you intend to bring this Man’s blood upon us.

29 А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

Then Peter and the apostles replied, We must obey God rather than men.

30 Б ог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го окачихте на дърво.

The God of our forefathers raised up Jesus, Whom you killed by hanging Him on a tree (cross).

31 Н его Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израел и прощение на греховете.

God exalted Him to His right hand to be Prince and Leader and Savior and Deliverer and Preserver, in order to grant repentance to Israel and to bestow forgiveness and release from sins.

32 И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.

And we are witnesses of these things, and the Holy Spirit is also, Whom God has bestowed on those who obey Him.

33 А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият. Съветът на Гамалиил

Now when they heard this, they were cut to the heart and infuriated and wanted to kill the disciples.

34 Н о един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време;

But a certain Pharisee in the council (Sanhedrin) named Gamaliel, a teacher of the Law, highly esteemed by all the people, standing up, ordered that the apostles be taken outside for a little while.

35 и каза на събранието: Израелтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци.

Then he addressed them: Men of Israel, take care in regard to what you propose to do concerning these men.

36 З ащото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха.

For before our time there arose Theudas, asserting himself to be a person of importance, with whom a number of men allied themselves, about 400; but he was killed and all who had listened to and adhered to him were scattered and brought to nothing.

37 С лед него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

And after this one rose up Judas the Galilean, during the time of the census, and drew away a popular following after him; he also perished and all his adherents were scattered.

38 И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне;

Now in the present case let me say to you, stand off (withdraw) from these men and let them alone. For if this doctrine or purpose or undertaking or movement is of human origin, it will fail (be overthrown and come to nothing);

39 н о ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога.

But if it is of God, you will not be able to stop or overthrow or destroy them; you might even be found fighting against God!

40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

So, convinced by him, they took his advice; and summoning the apostles, they flogged them and sternly forbade them to speak in or about the name of Jesus, and allowed them to go.

41 А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име.

So they went out from the presence of the council (Sanhedrin), rejoicing that they were being counted worthy to suffer shame and be exposed to disgrace for His name.

42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.

Yet they never ceased for a single day, both in the temple area and at home, to teach and to proclaim the good news (Gospel) of Jesus the Christ (the Messiah).