1 П осле пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.

And went down to Derbe and also to Lystra. A disciple named Timothy was there, the son of a Jewish woman who was a believer '> convinced that Jesus is the Messiah and the Author of eternal salvation, and yielded obedience to Him]; but father was a Greek.

2 Т ози ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

He had a good reputation among the brethren at Lystra and Iconium.

3 Н его Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

Paul desired Timothy to go with him '> as a missionary]; and he took him and circumcised him because of the Jews that were in those places, all of whom knew that his father was a Greek.

4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.

As they went on their way from town to town, they delivered over for their observance the regulations decided upon by the apostles and elders who were at Jerusalem.

5 Т ака църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. Павел отива в Европа

So the churches were strengthened and made firm in the faith, and they increased in number day after day.

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;

And Paul and Silas passed through the territory of Phrygia and Galatia, having been forbidden by the Holy Spirit to proclaim the Word in Asia.

7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.

And when they had come opposite Mysia, they tried to go into Bithynia, but the Spirit of Jesus did not permit them.

8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

So passing by Mysia, they went down to Troas.

9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни.

a vision appeared to Paul in the night: a man from Macedonia stood pleading with him and saying, Come over to Macedonia and help us!

10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. Проповедта във Филипи

And when he had seen the vision, we at once endeavored to go on into Macedonia, confidently inferring that God had called us to proclaim the glad tidings (Gospel) to them.

11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден - към Неапол,

Therefore, setting sail from Troas, we came in a direct course to Samothrace, and the next day went on to Neapolis.

12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни.

And from there to Philippi, which is the chief city of the district of Macedonia and a colony. We stayed on in this place some days;

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

And on the Sabbath day we went outside the gate to the bank of the river where we supposed there was an place of prayer, and we sat down and addressed the women who had assembled there.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето ѝ да внимава в това, което Павел говореше.

One of those who listened to us was a woman named Lydia, from the city of Thyatira, a dealer in fabrics dyed in purple. She was a worshiper of God, and the Lord opened her heart to pay attention to what was said by Paul.

15 И като се кръсти тя и домът ѝ, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди. Апостолите Павел и Сила в затвора

And when she was baptized along with her household, she earnestly entreated us, saying, If in your opinion I am one really convinced and that I will be faithful to the Lord, come to my house and stay. And she induced us.

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си.

As we were on our way to the place of prayer, we were met by a slave girl who was possessed by a spirit of divination, and she brought her owners much gain by her fortunetelling.

17 Т я вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

She kept following Paul and us, shouting loudly, These men are the servants of the Most High God! They announce to you the way of salvation!

18 Т ова тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.

And she did this for many days. Then Paul, being sorely annoyed and worn out, turned and said to the spirit within her, I charge you in the name of Jesus Christ to come out of her! And it came out that very moment.

19 А когато господарите ѝ видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

But when her owners discovered that their hope of profit was gone, they caught hold of Paul and Silas and dragged them before the authorities in the forum (marketplace),.

20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни

And when they had brought them before the magistrates, they declared, These fellows are Jews and they are throwing our city into great confusion.

21 к ато проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.

They encourage the practice of customs which it is unlawful for us Romans to accept or observe!

22 Т огава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

The crowd joined in the attack upon them, and the rulers tore the clothes off of them and commanded that they be beaten with rods.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

And when they had struck them with many blows, they threw them into prison, charging the jailer to keep them safely.

24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.

He, having received charge, put them into the inner prison (the dungeon) and fastened their feet in the stocks.

25 Н о посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

But about midnight, as Paul and Silas were praying and singing hymns of praise to God, and the prisoners were listening to them,

26 в незапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.

Suddenly there was a great earthquake, so that the very foundations of the prison were shaken; and at once all the doors were opened and everyone’s shackles were unfastened.

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.

When the jailer, startled out of his sleep, saw that the prison doors were open, he drew his sword and was on the point of killing himself, because he supposed that the prisoners had escaped.

28 Н о Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.

But Paul shouted, Do not harm yourself, for we are all here!

29 Т огава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;

Then called for lights and rushed in, and trembling and terrified he fell down before Paul and Silas.

30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

And he brought them out and said, Men, what is it necessary for me to do that I may be saved?

31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш - ти и домът ти.

And they answered, Believe in the Lord Jesus Christ '> give yourself up to Him, take yourself out of your own keeping and entrust yourself into His keeping] and you will be saved, you and your household as well.

32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

And they declared the Word of the Lord '> attainment through Christ of eternal salvation in the kingdom of God] to him and to all who were in his house.

33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.

And he took them the same hour of the night and bathed wounds, and he was baptized immediately and all his.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

Then he took them up into his house and set food before them; and he leaped much for joy and exulted with all his family that he believed in God.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.

But when it was day, the magistrates sent policemen, saying, Release those fellows and let them go.

36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.

And the jailer repeated the words to Paul, saying, The magistrates have sent to release you and let you go; now therefore come out and go in peace.

37 Н о Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени - нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.

But Paul answered them, They have beaten us openly and publicly, without a trial and uncondemned, men who are Roman citizens, and have thrown us into prison; and do they now thrust us out secretly? No, indeed! Let them come here themselves and conduct us out!

38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни, се уплашиха;

The police reported this message to the magistrates, and they were frightened when they heard that the prisoners were Roman citizens;

39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.

So they came themselves and apologized to them. And they brought them out and asked them to leave the city.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.

So left the prison and went to Lydia’s house; and when they had seen the brethren, they warned and urged and consoled and encouraged them and departed.