1 А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да бъде изпълнена царската заповед и указ, в деня, когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари (но стана обратното, че юдеите станаха господари на онези, които ги мразеха),

Now in the twelfth month, the month of Adar, on the thirteenth day of Adar when the king’s command and his edict were about to be executed, on the day that the enemies of the Jews had planned for a massacre of them, it was turned to the contrary and the Jews had rule over those who hated them.

2 ю деите се събраха в градовете си по всички области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всички племена.

The Jews gathered together in their cities throughout all the provinces of King Ahasuerus to lay hands on such as sought their hurt; and no man could withstand them, for the fear of them had fallen upon all the peoples.

3 И всички първенци на областите и сатрапите, областните управители и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото ги обзе страх от Мардохей.

And all the princes of the provinces and the chief rulers and the governors and they who attended to the king’s business helped the Jews, because the fear of Mordecai had fallen upon them.

4 П онеже Мардохей беше големец в царския двор и славата му се разнесе по всички области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

For Mordecai was great in the king’s palace; and his fame went forth throughout all the provinces, for the man Mordecai became more and more powerful.

5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване и с погубване и направиха каквото искаха на онези, които ги мразеха.

So the Jews smote all their enemies with the sword, slaughtering and destroying them, and did as they chose with those who hated them.

6 В столицата Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже.

In Shushan, the capital itself, the Jews slew and destroyed 500 men.

7 У биха и Фарсандат, Далфон, Аспата,

And they killed Parshandatha,

8 П орат, Адалий, Аридат,

Dalphon, Aspatha, Poratha, Adalia,

9 Ф армаст, Арисай, Аридай и Ваезет,

Aridatha, Parmashta, Arisai, Aridai,

10 д есетте синове на неприятеля на юдеите Аман, Амидатовия син; на имот обаче ръка не сложиха.

And Vaizatha, the ten sons of Haman son of Hammedatha, the Jews’ enemy; but on the spoil they laid not their hands.

11 Н а същия ден, като доложиха пред царя броя на избитите в столицата Суса,

On that day the number of those who were slain in Shushan, the capital, was brought before the king.

12 ц арят каза на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови синове; какво ли са направили и в другите царски области? Сега какво е желанието ти? И ще ти бъде удовлетворено. А какво е още прошението ти? И ще бъде изпълнено.

And the king said to Esther the queen, The Jews have slain and destroyed 500 men in Shushan, the capital, and the ten sons of Haman. What then have they done in the rest of the king’s provinces! Now what is your petition? It shall be granted to you. Or what is your request further? It shall be done.

13 Е стир отвърна: Ако е угодно на царя, нека бъде разрешено на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес и да обесят на бесилка десетте Аманови синове.

Then said Esther, If it pleases the king, let it be granted to the Jews which are in Shushan to do tomorrow also according to this day’s decree, and let Haman’s ten sons be hanged on the gallows.

14 И царят заповяда да стане така; и бе издаден указ в Суса и обесиха десетте Аманови синове.

And the king commanded it to be done; the decree was given in Shushan, and they hanged Haman’s ten sons.

15 И така, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар и избиха триста мъже в Суса; на имот обаче ръка не сложиха.

And the Jews that were in Shushan gathered together on the fourteenth day also of the month of Adar and slew 300 men in Shushan, but on the spoil they laid not their hands.

16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха и стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от онези, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот обаче ръка не сложиха. Празникът на Пурим

And the other Jews who were in the king’s provinces gathered to defend their lives and had relief and rest from their enemies and slew of them that hated them 75, 000; but on the spoil they laid not their hands.

17 Т ова стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.

This was done on the thirteenth day of the month of Adar, and on the fourteenth day they rested and made it a day of feasting and gladness.

18 Н о юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия, и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.

But the Jews who were in Shushan assembled on the thirteenth day and on the fourteenth, and on the fifteenth day they rested and made it a day of feasting and gladness.

19 Е то защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар ден за увеселение и за пируване и добър ден, и ден за пращане подаръци едни на други.

Therefore the Jews of the villages, who dwell in the unwalled towns, make the fourteenth day of the month of Adar a day of gladness and feasting, a holiday, and a day for sending choice portions to one another.

20 Т огава Мардохей, като описа тези събития, прати писма до всички юдеи, които бяха по всички области на цар Асуир, до близките и до далечните,

And Mordecai recorded these things, and he sent letters to all the Jews who were in all the provinces of the King Ahasuerus, both near and far,

21 с които им заръча да пазят всяка година и четиринадесетия ден от месец Адар, и петнадесетия от същия,

To command them to keep the fourteenth day of the month of Adar and also the fifteenth, yearly,

22 к ато дни, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се превърна в радост и плачът им в добър ден, за да ги правят дни за пируване и увеселение и за пращане подаръци едни на други и милостиня на сиромасите.

As the days on which the Jews got rest from their enemies, and as the month which was turned for them from sorrow to gladness and from mourning into a holiday—that they should make them days of feasting and gladness, days of sending choice portions to one another and gifts to the poor.

23 И юдеите предприеха да правят, както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,

So the Jews undertook to do as they had begun and as Mordecai had written to them—

24 п о причина, че агагецът Аман, син на Амидат, неприятелят на всички юдеи, беше се изхитрил против юдеите да ги погуби и беше хвърлил пур (т. е. жребий) да ги погуби и да ги изтреби;

Because Haman son of Hammedatha, the Agagite, the enemy of all the Jews, had plotted against the Jews to destroy them and had cast Pur, that is, the lot, to crush and consume and destroy them.

25 к огато обаче Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да бъдат обесени на бесилката той и синовете му.

But when Esther brought the matter before the king, he commanded in writing that Haman’s wicked scheme which he had devised against the Jews should return upon his own head, and that he and his sons should be hanged on the gallows.

26 З атова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова поради всички думи на това писмо и поради онова, което бяха опитали в това събитие и което им се беше случило,

Therefore they called these days Purim, after the name Pur. Therefore, because of all that was in this letter and what they had faced in this matter and what had happened to them,

27 ю деите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тези два дни според предписаното от тях и във времето им всяка година;

The Jews ordained and took it upon themselves and their descendants and all who joined them that without fail every year they would keep these two days at the appointed time and as it was written,

28 и тези дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.

That these days should be remembered (imprinted on their minds) and kept throughout every generation in every family, province, and city, and that these days of Purim should never cease from among the Jews, nor the commemoration of them cease among their descendants.

29 Т огава царица Естир, дъщеря на Авихаил, и юдеинът Мардохей писаха втори път, като наблегнаха, за да утвърдят написаното за Пурим.

Then Queen Esther, the daughter of Abihail, with Mordecai the Jew, gave full power, confirming this second letter about Purim.

30 П ри това Мардохей прати писма с думи на мир и искреност до всички юдеи в сто двадесет и седемте области на Асуировото царство,

And letters were sent to all the Jews, to the 127 provinces of the kingdom of Ahasuerus, in words of peace and truth,

31 з а да утвърди тези дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен за постите и плача си.

To confirm that these days of Purim should be observed at their appointed times, as Mordecai the Jew and Queen Esther had commanded, and as they had ordained for themselves and for their descendants in the matter of their fasts and their lamenting.

32 И тази наредба за Пурим бе потвърдена със заповедта на Естир; и бе записана в книгата.

And the command of Esther confirmed these observances of Purim, and it was written in the book.