1 Е дин ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща. Но на баща си не каза за това.

One day Jonathan son of Saul said to his armor-bearer, Come, let us go over to the Philistine garrison on the other side. But he did not tell his father.

2 А Саул се намираше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; народът, който беше с него, наброяваше около шестстотин мъже.

Saul was remaining in the outskirts of Gibeah under a pomegranate tree in Migron; and with him were about 600 men,

3 А хия, син на Ахитув, брат на Ихавод, син на Финеес, син на Илий, беше Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И народът не знаеше, че Йонатан е тръгнал.

And Ahijah son of Ahitub, Ichabod’s brother, the son of Phinehas, the son of Eli, the Lord’s priest in Shiloh, was wearing the ephod. And the people did not know that Jonathan was gone.

4 А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимската стража, имаше една остра скала от едната страна и друга остра скала от другата страна. Името на едната беше Восес, а на другата - Сене.

Between the passes by which Jonathan sought to go over to the Philistine garrison there was a rocky crag on the one side and a rocky crag on the other side; one was named Bozez, and the other Seneh.

5 Е дната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата - на юг срещу Гавая.

The one crag rose on the north in front of Michmash, and the other on the south in front of Geba.

6 И така, Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, дано Господ ни подкрепи; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

And Jonathan said to his young armor-bearer, Come, and let us go over to the garrison of these uncircumcised; it may be that the Lord will work for us. For there is nothing to prevent the Lord from saving by many or by few.

7 А оръженосецът му отговори: Направи всичко, което е по сърцето ти. Върви напред; аз съм с тебе, накъдето и да отидеш.

And his armor-bearer said to him, Do all that is in your mind; I am with you in whatever you think.

8 Т огава Йонатан каза: Ще се приближим към тези мъже и ще им позволим да ни видят.

Jonathan said, We will pass over to these men and we will let them see us.

9 А ко ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.

If they say to us, Wait until we come to you, then we will stand still in our place and will not go up to them.

10 Н о ако ни кажат следното: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги е предал в ръката ни. Това ще бъде знак за нас.

But if they say, Come up to us, we will go up, for the Lord has delivered them into our hand, and this will be our sign.

11 И така, и двамата се показаха на филистимската стража и филистимците си казаха: Вижте, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.

So both of them let the Philistine garrison see them. And the Philistines said, Behold, the Hebrews are coming out of the holes where they have hidden themselves.

12 М ъжете от стражата извикаха на Йонатан и оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израелевата ръка.

The garrison men said to Jonathan and his armor-bearer, Come up to us and we will show you a thing. Jonathan said to his armor-bearer, Come up after me, for the Lord has given them into Israel’s hand.

13 И така, Йонатан изпълзя нагоре, като си помагаше с ръцете и краката си, и оръженосецът му го следваше. И филистимците паднаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги убиваше след него.

Then Jonathan climbed up on his hands and feet, his armor-bearer after him; and the enemy fell before Jonathan, and his armor-bearer killed them after him.

14 В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха на филистимците, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат земя.

And that first slaughter which Jonathan and his armor-bearer made was about twenty men within about a half acre of land.

15 И настана трепет в стана, по нивите и между целия народ. Стражата и грабителите също потрепериха и земята се разтресе, така че настана голям страх.

And there was trembling and panic in the camp, in the field, and among all the men; the garrison, and even the raiders trembled; the earth quaked, and it became a terror from God.

16 К огато Сауловите стражи наблюдаваха от Гавая Вениаминова, видяха, че множеството се разтопяваше и се разотиваше тук -там.

Saul’s watchmen in Gibeah of Benjamin looked, and behold, the multitude melted away and went hither and thither.

17 Т огава Саул каза на народа, който беше с него: Пребройте се сега и разберете кой от нашите е отишъл. И като се преброиха, видяха, че Йонатан и оръженосецът му ги нямаше.

Then Saul said to the men with him, Number and see who is gone from us. When they numbered, behold, Jonathan and his armor-bearer were missing.

18 С аул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег (защото в това време Божият ковчег беше там с израелтяните).

Saul said to Ahijah, Bring here the ark of God—for at that time the ark of God was with the children of Israel.

19 А докато Саул говореше на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Прибери ръката си.

While Saul talked to the priest, the tumult in the Philistine camp kept increasing. Then Saul said to the priest, Withdraw your hand.

20 И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и дойдоха до мястото на сражението; и видяха, че всеки филистимец беше извадил меча си против другаря си и имаше голямо поражение.

Then Saul and all the people with him rallied and went into the battle, and behold, every sword was against his fellow in wild confusion.

21 А евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помагат на израелтяните, които бяха със Саул и Йонатан.

Moreover, the Hebrews who were with the Philistines before that time, who went up with them into the camp from the country round about, even they also turned to be with the Israelites who were with Saul and Jonathan.

22 С ъщо и всички Израелеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, се притекоха и те в битката да ги преследват.

Likewise, all the men of Israel who had hid themselves in the hill country of Ephraim, when they heard that the Philistines fled, they also went after them in hot pursuit in the battle.

23 Т ака в онзи ден Господ избави Израел; и битката се простря до Ветавен.

So the Lord delivered Israel that day, and the battle passed beyond Beth-aven.

24 А Израелевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на неприятелите си. Затова никой от народа не вкуси храна.

But the men of Israel were distressed that day, for Saul had caused them to take an oath, saying, Cursed be the man who eats any food before evening and until I have taken vengeance on my enemies. So none of the men tasted any food.

25 А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята,

And all the people of the land came to a wood, and there was honey on the ground.

26 и като навлезе народът в гъсталака, видяха, че медът капеше по земята; но никой не приближи ръка до устата си, защото хората се бояха от клетвата.

When the men entered the wood, behold, the honey was dripping, but no man tasted it, for the men feared the oath.

27 Й онатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха.

But Jonathan had not heard when his father charged the people with the oath. So he dipped the end of the rod in his hand into a honeycomb and put it to his mouth, and his eyes brightened.

28 А един от хората проговори: Баща ти строго закле народа с думите: Проклет онзи, който вкуси храна днес, въпреки че народът беше изнемощял.

Then one of the men told him, Your father strictly charged the men with an oath, saying, Cursed be the man who eats any food today. And the people were exhausted and faint.

29 А Йонатан отвърна: Баща ми смути света. Я вижте как светнаха очите ми, защото вкусих малко от този мед;

Then Jonathan said, My father has troubled the land. See how my eyes have brightened because I tasted a little of this honey.

30 к олко по-добре щеше да бъде, ако народът беше ял днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли сега да стане още по-голямо клане на филистимците?

How much better if the men had eaten freely today of the spoil of their enemies which they found! For now the slaughter of the Philistines has not been great.

31 И през онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но народът беше много изнемощял.

They smote the Philistines that day from Michmash to Aijalon. And the people were very faint.

32 З атова хората се нахвърлиха върху плячката и като взеха овце, говеда и телета, ги заклаха на земята; и ядоха месото с кръвта.

the men flew upon the spoil. They took sheep, oxen, and calves, slew them on the ground, and ate them with the blood.

33 Т огава съобщиха на Саул: Ето, народът съгрешава пред Господа, защото ядат месото с кръвта. А той отговори: Станахте престъпници. Дотъркаляйте един голям камък при мене, преди да е свършил денят.

Then Saul was told, Behold, the men are sinning against the Lord by eating with the blood. And he said, You have transgressed; roll a great stone to me here.

34 П осле Саул каза: Отидете между хората и им кажете: Донесете тук всеки говедото си и всеки овцата си. Заколете ги тук и яжте. И не съгрешавайте пред Господа, като ядете месото с кръвта. И така, онази нощ всички донесоха говедата си с тях и ги заклаха там.

Saul said, Disperse yourselves among the people and tell them, Bring me every man his ox or his sheep, and butcher them here and eat; and sin not against the Lord by eating the blood. So all the men brought each one his ox that night and butchered it there.

35 А Саул издигна жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, който той издигна на Господа.

And Saul built an altar to the Lord; it was the first altar he built to the Lord.

36 Т огава Саул каза: Да нападнем филистимците през нощта и да ги разграбим, преди да се развидели, и да не оставим нито един от тях жив. А те отговориха: Направи каквото ти се вижда за добре. Тогава свещеникът каза: Да се приближим тук към Бога.

Then Saul said, Let us go down after the Philistines by night and seize and plunder them until daylight, and let us not leave a man of them. They said, Do whatever seems good to you. Then the priest said, Let us draw near here to God.

37 И Саул се допита до Бога: Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израел? Но Бог не му отговори онзи ден.

And Saul asked counsel of God, Shall I go down after the Philistines? Will You deliver them into the hand of Israel? But He did not answer him that day.

38 Т огава Саул каза: Приближете се тук до последния човек от народа и разберете и открийте кой е извършил прегрешение днес;

Then Saul said, Draw near, all the chiefs of the people, and let us see how this sin arose today.

39 з ащото, заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израел, дори ако този човек е синът ми Йонатан, непременно ще бъде умъртвен. Но не му отговори нито един между целия народ.

For as the Lord lives, Who delivers Israel, though it be in Jonathan my son, he shall surely die. But not a man among all the people answered him.

40 Т ой каза на целия Израел: Вие застанете на една страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И народът каза на Саул: Направи каквото ти се вижда за добре.

Then he said to all Israel, You be on one side; and I and Jonathan my son will be on the other side. The people said to Saul, Do what seems good to you.

41 Т огава Саул каза на Господа, Израелевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И жребият определи Йонатан и Саул, а народът беше освободен.

Therefore Saul said to the Lord, the God of Israel, Give a perfect lot and show the right. And Saul and Jonathan were taken, but the other men went free.

42 И Саул каза: Хвърлете жребий между мен и сина ми Йонатан. И жребият се падна на Йонатан.

Saul said, Cast lots between me and Jonathan my son. And Jonathan was taken.

43 Т огава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си направил. И Йонатан му разказа: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която държах; и сега трябва да умра!

Saul said to Jonathan, Tell me what you have done. And Jonathan said, I tasted a little honey with the end of the rod that was in my hand. And behold, I must die.

44 С аул каза: Така да направи Бог, да! И повече да прибави. Със сигурност ще умреш, Йонатане.

Saul answered, May God do so, and more also, for you shall surely die, Jonathan.

45 А народът каза на Саул: Йонатан ли ще умре - този, който извърши това велико избавление в Израел? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан и той не беше убит.

But the people said to Saul, Shall Jonathan, who has wrought this great deliverance to Israel, die? God forbid! As the Lord lives, there shall not one hair of his head perish, for he has wrought this great deliverance with God this day. So the people rescued Jonathan, and he did not die.

46 Т огава Саул престана да преследва филистимците и те се върнаха в пределите си.

Then Saul ceased pursuing the Philistines, and they went to their own place.

47 А Саул, като беше поел царуването над Израел, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците. Накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше;

When Saul took over the kingdom of Israel, he fought against all his enemies on every side: Moab, the Ammonites, Edom, the kings of Zobah, and the Philistines. Wherever he turned, he made it worse for them.

48 и като действаше бързо, порази и Амалик и избави Израел от онези, които ги разграбваха.

He did valiantly and smote the Amalekites, and delivered Israel out of the hands of those who plundered them.

49 А синовете на Саул бяха: Йонатан, Иисуй и Мелхисуе. Имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

Now Saul’s sons were Jonathan, Ishvi, and Malchi-shua; and the names of his two daughters were, of the firstborn, Merab; and of the younger, Michal.

50 И мето на жената на Саул беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря. Името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.

The name of Saul’s wife was Ahinoam daughter of Ahimaaz. The commander of his army was Abner son of Ner, Saul’s uncle.

51 А Кис, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

Kish the father of Saul and Ner the father of Abner were sons of Abiel.

52 П рез всичките дни на Саул се водеше постоянна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, го вземаше при себе си.

There was severe war against the Philistines all the days of Saul, and whenever Saul saw any mighty or courageous man, he attached him to himself.