1 В третата година на Израелевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдейския цар Ахаз.

In the third year of Hoshea son of Elah king of Israel, Hezekiah son of Ahaz king of Judah began to reign.

2 Т ой беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и девет години в Йерусалим; името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

He was twenty-five years old when he began his twenty-nine-year reign in Jerusalem. His mother was Abi daughter of Zechariah.

3 Т ой вършѝ това, което беше праведно пред Господа, напълно както баща му Давид:

Hezekiah did right in the sight of the Lord, according to all that David his had done.

4 с ъбори високите места, изпочупи кумирите, изсече ашерите и унищожи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израелтяните ѝ кадеха; и я нарече Нехущан.

He removed the high places, broke the images, cut down the Asherim, and broke in pieces the bronze serpent that Moses had made, for until then the Israelites had burned incense to it; but he called it Nehushtan.

5 Н а Господа, Израелевия Бог, се упова. Нямаше подобен на него между всички Юдейски царе, нито между онези, които бяха след него, нито преди него;

Hezekiah trusted in, leaned on, and was confident in the Lord, the God of Israel; so that neither after him nor before him was any one of all the kings of Judah like him.

6 з ащото се прилепи към Господа, не престана да Го следва и опази заповедите, които Господ даде на Моисей.

For he clung and held fast to the Lord and ceased not to follow Him, but kept His commandments, as the Lord commanded Moses.

7 И Господ беше с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар и не му слугуваше вече.

And the Lord was with Hezekiah; he prospered wherever he went. And he rebelled against the king of Assyria and refused to serve him.

8 Т ой порази филистимците до Газа и околностите ѝ, от стражарска кула до укрепен град.

He smote the Philistines, even to Gaza and its borders, from the watchtower to the fortified city.

9 А в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на Израелевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар воюваше против Самария и я обсаждаше.

In the fourth year of King Hezekiah, which was the seventh of Hoshea son of Elah king of Israel, Shalmaneser king of Assyria came up against Samaria and besieged it.

10 С лед три години я превзе; в шестата година на Езекия, която беше девета година на Израелевия цар Осия, Самария беше превзета.

After three years it was taken; in the sixth year of Hezekiah, which was the ninth year of Hoshea king of Israel, Samaria was taken.

11 А сирийският цар отведе Израел в плен в Асирия и ги настани в Ала и Авор при реката Гозан и в мидските градове;

The king of Assyria carried Israel away to Assyria, and put them in Halah, and on the Habor, the river of Gozan, and in the cities of the Medes,

12 з ащото не послушаха гласа на Господа, своя Бог, а престъпиха завета Му - всичко, което Господният слуга Моисей заповяда - и не послушаха, нито го извършиха.

Because they did not obey the voice of the Lord their God, but transgressed His covenant, even all that Moses the servant of the Lord commanded, and would not hear it or do it.

13 А в четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим воюва против всички укрепени Юдейски градове и ги превзе.

In the fourteenth year of Hezekiah, Sennacherib king of Assyria came up against all the fortified cities of Judah and took them.

14 Т огава Юдейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; отиди си от мене; каквото ми наложиш, ще го направя. И така, асирийският цар наложи на Юдейския цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

Then Hezekiah king of Judah sent to the king of Assyria at Lachish, saying, I have done wrong. Depart from me; what you put on me I will bear. And the king of Assyria exacted of Hezekiah king of Judah 300 talents of silver and thirty talents of gold.

15 И Езекия му даде цялото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща.

And Hezekiah gave him all the silver that was found in the house of the Lord and in the treasuries of the king’s house.

16 В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдейският цар Езекия, беше обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

Then Hezekiah stripped off the gold from the doors of the temple of the Lord and from the doorposts which he as king of Judah had overlaid, and gave it to the king of Assyria.

17 Н о асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсарис и Рапсак с голяма войска при цар Езекия в Йерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Йерусалим. И когато стигнаха, застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива.

And the king of Assyria sent the Tartan, the Rabsaris, and the Rabshakeh from Lachish to King Hezekiah at Jerusalem with a great army. They went up to Jerusalem, and when they arrived, they came and stood by the canal of the Upper Pool, which is on the highway to the Fuller’s Field.

18 И когато извикаха към царя, при тях излязоха управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син.

When they called for the king, there came out to them Eliakim son of Hilkiah, who was over the king’s household, and Shebna the scribe, and Joah son of Asaph the recorder.

19 Т огава Рапсак им каза: Съобщете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която се уповаваш?

The Rabshakeh told them, Say to Hezekiah, Thus says the great king of Assyria: What justifies this confidence of yours?

20 Т и казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. И така, на кого се надяваш, че си въстанал против мене?

You say—but they are empty words—There is counsel and strength for war. Now on whom do you rely, that you rebel against me?

21 В иж, ти се надяваш като че ли на тояга, на онази счупена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар фараон за всички, които се надяват на него.

Behold, you are relying on Egypt, that broken reed of a staff; if a man leans on it, it will pierce his hand. So is Pharaoh king of Egypt to all who trust and rely on him.

22 Н о ако ми кажете: На Господа, нашия Бог, се уповаваме, то Той не е ли Онзи, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и на Йерусалим: Пред този жертвеник в Йерусалим се покланяйте?

But if you tell me, We trust in and rely on the Lord our God, is it not He Whose high places and altars Hezekiah has removed, saying to Judah and Jerusalem, You shall worship before this altar in Jerusalem?

23 И така, сега дай хора в залог на господаря ми, асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

So now, make a wager and give pledges to my lord the king of Assyria: I will deliver you 2, 000 horses—if you can on your part put riders on them.

24 К ак тогава ще отблъснеш един военачалник от най-ниските слуги на господаря ми? Но пак се уповаваш на Египет за колесници и конници!

How then can you beat back one captain among the least of my master’s servants, when your trust is put in Egypt for chariots and horsemen?

25 Б ез волята на Господа ли излязох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми каза: Излез против тази земя и я съсипи.

Have I come up without the Lord against this place to destroy it? The Lord said to me, Go up against this land and destroy it.

26 Т огава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, за да не чуе народът, който е на стената.

Then Eliakim son of Hilkiah and Shebna and Joah said to the Rabshakeh, We pray you, speak to your servants in the Aramaic (Syrian) language, for we understand it; and do not speak to us in the Jews’ language in the hearing of the people on the wall.

27 Н о Рапсак им отговори: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си?

But the Rabshakeh said to them, Has my master sent me to your master and you only to say these things? Has he not sent me to the men who sit on the wall to eat their own dung and drink their own urine along with you?

28 Т огава Рапсак застана и извика на юдейски със силен глас: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар -

Then the Rabshakeh stood and cried with a loud voice in the Jews’ language, Hear the word of the great king of Assyria!

29 т ака казва царят: Да не ви мами Езекия. Защото той няма да може да ви избави от ръката ми.

Thus says the king: Let not Hezekiah deceive you. For he will not be able to deliver you out of my hand.

30 И да не ви кара Езекия да се уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

Nor let Hezekiah make you trust in and rely on the Lord, saying, The Lord will surely deliver us, and this city will not be given into the hand of Assyria’s king.

31 Н е слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Сключете договор с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,

Hearken not to Hezekiah, for thus says the king of Assyria: Make your peace with me and come out to me, and eat every man from his own vine and fig tree and drink every man the waters of his own cistern,

32 д окато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата, земя, която изобилства с жито и вино, земя, която изобилства с хляб и лозя, земя, която изобилства с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете. И не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.

Until I come and take you away to a land like your own, a land of grain and vintage fruit, of bread and vineyards, of olive trees and honey, that you may live and not die. Do not listen to Hezekiah when he urges you, saying, The Lord will deliver us.

33 Н якой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

Has any one of the gods of the nations ever delivered his land out of the hand of the king of Assyria?

34 К ъде са боговете на Емат и Аршад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

Where are the gods of Hamath and Arpad ? Where are the gods of Sepharvaim, Hena, and Ivvah ? Have they delivered Samaria out of my hand?

35 К ои от всичките богове на тези страни са избавили земята си от моята ръка, за да избави Йехова Йерусалим от ръката ми?

Who of all the gods of the countries has delivered his country out of my hand, that the Lord should deliver Jerusalem out of my hand?

36 А народът мълчеше и не му отговориха нито дума, защото царят беше заповядал: Да не му отговаряте.

But the people were silent and answered him not a word, for Hezekiah had commanded, Do not answer him.

37 Т огава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.

Then Eliakim son of Hilkiah, who was over the royal household, and Shebna the scribe, and Joah son of Asaph the recorder came to Hezekiah with their clothes rent, and told him what the Rabshakeh had said.