1 ( По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

I cry to the Lord with my voice; with my voice to the Lord do I make supplication.

2 И зливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

I pour out my complaint before Him; I tell before Him my trouble.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

When my spirit was overwhelmed and fainted upon me, then You knew my path. In the way where I walk they have hidden a snare for me.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Look on the right hand and see; for there is no man who knows me. Refuge has failed me and I have no way to flee; no man cares for my life or my welfare.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

I cried to You, O Lord; I said, You are my refuge, my portion in the land of the living.

6 В нимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

Attend to my loud cry, for I am brought very low; deliver me from my persecutors, for they are stronger than I.

7 И зведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring my life out of prison, that I may confess, praise, and give thanks to Your name; the righteous will surround me and crown themselves because of me, for You will deal bountifully with me.