1 ( По слав. 77.) Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.

Give ear, O my people, to my teaching; incline your ears to the words of my mouth.

2 Щ е отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

I will open my mouth in a parable (in instruction by numerous examples); I will utter dark sayings of old —

3 Т ова, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

Which we have heard and known, and our fathers have told us.

4 н яма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на Господа, неговата сила и чудесните дела, които извърши,

We will not hide them from their children, but we will tell to the generation to come the praiseworthy deeds of the Lord, and His might, and the wonderful works that He has performed.

5 з ащото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израел, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,

For He established a testimony (an express precept) in Jacob and appointed a law in Israel, commanding our fathers that they should make known to their children,

6 з а да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят - които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

That the generation to come might know them, that the children still to be born might arise and recount them to their children,

7 З а да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди

That they might set their hope in God and not forget the works of God, but might keep His commandments

8 и да не станат като бащите си - упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

And might not be as their fathers—a stubborn and rebellious generation, a generation that set not their hearts aright nor prepared their hearts to know God, and whose spirits were not steadfast and faithful to God.

9 Е фремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.

The children of Ephraim were armed and carrying bows, yet they turned back in the day of battle.

10 Н е опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

They kept not the covenant of God and refused to walk according to His law

11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.

And forgot His works and His wonders that He had shown them.

12 П ред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

Marvelous things did He in the sight of their fathers in the land of Egypt, in the field of Zoan.

13 Р аздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

He divided the Sea and caused them to pass through it, and He made the waters stand like a heap.

14 В оди ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.

In the daytime also He led them with a cloud and all the night with a light of fire.

15 Р азцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

He split rocks in the wilderness and gave them drink abundantly as out of the deep.

16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.

He brought streams also out of the rock and caused waters to run down like rivers.

17 Н о те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.

Yet they still went on to sin against Him by provoking and rebelling against the Most High in the wilderness (in the land of drought).

18 С ъс сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си,

And they tempted God in their hearts by asking for food according to their desire and appetite.

19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

Yes, they spoke against God; they said, Can God furnish a table in the wilderness?

20 Е то, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

Behold, He did smite the rock so that waters gushed out and the streams overflowed; but can He give bread also? Can He provide flesh for His people?

21 З атова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израел;

Therefore, when the Lord heard, He was wrath; a fire was kindled against Jacob, His anger mounted up against Israel,

22 з ащото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.

Because in God they believed not, and they trusted not in His salvation (His power to save).

23 П ри все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

Yet He commanded the clouds above and opened the doors of heaven;

24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.

And He rained down upon them manna to eat and gave them heaven’s grain.

25 В секи ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.

Everyone ate the bread of the mighty; God sent them meat in abundance.

26 П овдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

He let forth the east wind to blow in the heavens, and by His power He guided the south wind.

27 Н аваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати - на брой като морския пясък;

He rained flesh also upon them like the dust, and winged birds like the sand of the seas.

28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.

And He let fall in the midst of their camp, round about their tents.

29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

So they ate and were well filled; He gave them what they craved and lusted after.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,

But scarce had they stilled their craving, and while their meat was yet in their mouths,

31 г невът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израел.

The wrath of God came upon them and slew the strongest and sturdiest of them and smote down Israel’s chosen youth.

32 П ри всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

In spite of all this, they sinned still more, for they believed not in (relied not on and adhered not to Him for) His wondrous works.

33 З атова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

Therefore their days He consumed like a breath and their years in terror and sudden haste.

34 К огато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;

When He slew them, inquired after Him diligently, and they repented and sincerely sought God.

35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог - техен изкупител.

And they remembered that God was their Rock, and the Most High God their Redeemer.

36 Н о с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;

Nevertheless they flattered Him with their mouths and lied to Him with their tongues.

37 з ащото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.

For their hearts were not right or sincere with Him, neither were they faithful and steadfast to His covenant.

38 Н о Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;

But He, full of compassion, forgave their iniquity and destroyed them not; yes, many a time He turned His anger away and did not stir up all His wrath and indignation.

39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

For He remembered that they were but flesh, a wind that goes and does not return.

40 К олко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

How often they defied and rebelled against Him in the wilderness and grieved Him in the desert!

41 к ато отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израелев!

And time and again they turned back and tempted God, provoking and incensing the Holy One of Israel.

42 Н е си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

They remembered not His hand, nor the day when He delivered them from the enemy,

43 к ак показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис

How He wrought His miracles in Egypt and His wonders in the field of Zoan

44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;

And turned their rivers into blood, and their streams, so that they could not drink from them.

45 к ак прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,

He sent swarms of flies among them which devoured them, and frogs which destroyed them.

46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.

He gave also their crops to the caterpillar and their labor to the locust.

47 К ак порази с град лозята им и със светкавици - черниците им,

He destroyed their vines with hail and their sycamore trees with frost and ice.

48 и предаде на град добитъка им и стадата им - на мълнии;

He gave them up also to the hail and their flocks to hot thunderbolts.

49 к ак изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя - нашествие на ангелите на нещастието, -

He let loose upon them the fierceness of His anger, His wrath and indignation and distress, by sending angels of calamity and woe among them.

50 и зравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;

He leveled and made a straight path for His anger; He did not spare from death but gave their beasts over to the pestilence and the life over to the plague.

51 к ак порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им - в шатрите на Хама,

He smote all the firstborn in Egypt, the chief of their strength in the tents of Ham.

52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,

But led His own people forth like sheep and guided them like a flock in the wilderness.

53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им - морето ги покри;

And He led them on safely and in confident trust, so that they feared not; but the sea overwhelmed their enemies.

54 к ак ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,

And He brought them to His holy border, the border of His sanctuary, even to this mountain which His right hand had acquired.

55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израелевите племена.

He drove out the nations also before and allotted their land as a heritage, measured out and partitioned; and He made the tribes of Israel to dwell in the tents of those dispossessed.

56 Н о въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,

Yet they tempted and provoked and rebelled against the Most High God and kept not His testimonies.

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

But they turned back and dealt unfaithfully and treacherously like their fathers; they were twisted like a warped and deceitful bow.

58 З ащото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

For they provoked Him to anger with their high places and moved Him to jealousy with their graven images.

59 Ч у Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израел,

When God heard this, He was full of wrath; and He utterly rejected Israel, greatly abhorring and loathing,

60 т ака че напусна скинията в Сило - шатъра, който беше поставил между хората,

So that He forsook the tabernacle at Shiloh, the tent in which He had dwelt among men,

61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

And delivered His strength and power (the ark of the covenant) into captivity, and His glory into the hands of the foe (the Philistines).

62 С ъщо и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

He gave His people over also to the sword and was wroth with His heritage.

63 О гън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

The fire devoured their young men, and their bereaved virgins were not praised in a wedding song.

64 С вещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

Their priests fell by the sword, and their widows made no lamentation.

65 Т огава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

Then the Lord awakened as from sleep, as a strong man whose consciousness of power is heightened by wine.

66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.

And He smote His adversaries in the back; He put them to lasting shame and reproach.

67 П ри това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

Moreover, He rejected the tent of Joseph and chose not the tribe of Ephraim.

68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

But He chose the tribe of Judah, Mount Zion, which He loved.

69 С ъгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

And He built His sanctuary like the heights and like the earth which He established forever.

70 И збра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

He chose David His servant and took him from the sheepfolds;

71 о т подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израел.

From tending the ewes that had their young He brought him to be the shepherd of Jacob His people, of Israel His inheritance.

72 Т ака той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.

So was their shepherd with an upright heart; he guided them by the discernment and skillfulness his hands.