1 Т огава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир.
Then we turned, and took our journey into the wilderness by the way of the Red Sea, as the Lord directed me; and for many days we journeyed around Mount Seir.
2 П осле Господ ми каза:
And the Lord spoke to me, saying,
3 Д остатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север.
You have roamed around this mountain country long enough; turn northward.
4 И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре;
And command the Israelites, You are to pass through the territory of your kinsmen the sons of Esau, who live in Seir; and they will be afraid of you. So watch yourselves carefully.
5 д а не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя, защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение.
Do not provoke or stir them up, for I will not give you of their land, no, not enough for the sole of your foot to tread on, for I have given Mount Seir to Esau for a possession.
6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;
You shall buy food from them for money, that you may eat, and you shall also buy water from them for money, that you may drink.
7 з ащото Господ, твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години Господ, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
For the Lord your God has blessed you in all the work of your hand. He knows your walking through this great wilderness. These forty years the Lord your God has been with you; you have lacked nothing.
8 Т ака минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня.
So we passed on from our brethren the sons of Esau, who dwelt in Seir, away from the Arabah (wilderness), and from Elath and from Ezion-geber. We turned and went by the way of the wilderness of Moab.
9 Т огава Господ ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
And the Lord said to me, Do not trouble or assault Moab or contend with them in battle, for I will not give you any of their land for a possession, because I have given Ar to the sons of Lot for a possession.
10 ( А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите.
(The Emim dwelt there in times past, a people great and many, and tall as the Anakim.
11 И те като енакимите бяха смятани за исполини; но моавците ги наричат емими.
These also are known as Rephaim, as are the Anakim, but the Moabites call them Emim.
12 С ъщо и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израел в земята като наследство, която им даде Господ.)
The Horites also formerly lived in Seir, but the sons of Esau dispossessed them and destroyed them from before them and dwelt in their stead, as Israel did to the land of their possession which the Lord gave to them.)
13 С танете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
Now rise up and go over the brook Zered. So we went over the brook Zered.
14 В ремето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както Господ се закле.
And the time from our leaving Kadesh-barnea until we had come over the brook Zered was thirty-eight years, until the whole generation of the men of war had perished from the camp, as the Lord had sworn to them.
15 О ще Господнята ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха.
Moreover the hand of the Lord was against them to exterminate them from the midst of the camp, until they were all gone.
16 А като измряха всички воини от народа,
So when all the men of war had died from among the people,
17 Г оспод ми говорѝ:
The Lord spoke to me, saying,
18 Д нес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;
You are this day to pass through Ar, the border of Moab.
19 и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
But when you come near the territory of the sons of Ammon, do not trouble or assault them or provoke or stir them up, for I will not give you any of the land of the Ammonites for a possession, because I have given it to the sons of Lot for a possession.
20 ( Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими;
(That also is known as a land of Rephaim; Rephaim dwelt there formerly, but the Ammonites call them Zamzummim,
21 н арод велик и многочислен, и висок, като енакимите; но Господ ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им;
A people great and many, and tall as the Anakim. But the Lord destroyed them before, and they dispossessed them and settled in their stead,
22 з а тях направѝ, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес;
As He did for the sons of Esau, who dwell in Seir, when He destroyed the Horites from before them, and they dispossessed them and settled in their stead even to this day.
23 и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.)
As for the Avvim who dwelt in villages as far as Gaza, the Caphtorim who came from Caphtor destroyed them and dwelt in their stead.)
24 С танете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него.
Rise up, take your journey, and pass over the Valley of the Arnon. Behold, I have given into your hand Sihon the Amorite, king of Heshbon, and his land; begin to possess it and contend with him in battle.
25 Д нес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб.
This day will I begin to put the dread and fear of you upon the peoples who are under the whole heavens, who shall hear the report of you and shall tremble and be in anguish because of you.
26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
So I sent messengers from the wilderness of Kedemoth to Sihon king of Heshbon with words of peace, saying,
27 Н ека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.
Let me pass through your land. I will go only by the road, turning aside neither to the right nor to the left.
28 С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш
You shall sell me food to eat and sell me water to drink; only let me walk through,
29 ( както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която Господ, нашият Бог, ни дава.
As the sons of Esau, who dwell in Seir, and the Moabites, who dwell in Ar, did for me, until I go over the Jordan into the land which the Lord our God gives us.
30 О баче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже Господ, твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.
But Sihon king of Heshbon would not let us pass by him; for the Lord your God hardened his spirit and made his heart obstinate, that He might give him into your hand, as at this day.
31 А Господ ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш.
And the Lord said to me, Behold, I have begun to give Sihon and his land over to you. Begin to take possession, that you may succeed him and occupy his land.
32 Т огава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса.
Then Sihon came out against us, he and all his people, to fight at Jahaz.
33 И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ.
And the Lord our God gave him over to us, and we defeated him and his sons and all his people.
34 В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един.
At the same time we took all his cities and utterly destroyed every city—men, women, and children. We left none to remain.
35 П ленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.
Only the cattle we took as booty for ourselves and the spoil of the cities which we had captured.
36 О т Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ, нашият Бог, предаде всичките пред нас.
From Aroer, which is on the edge of the Arnon Valley, and from the city that is in the valley, as far as Gilead, there was no city too high and strong for us; the Lord our God delivered all to us.
37 С амо към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която Господ, нашият Бог, ни беше забранил.
Only you did not go near the land of the Ammonites, that is, to any bank of the river Jabbok and the cities of the hill country, and wherever the Lord our God had forbidden us.