1 Й оав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом.

Now Joab son of Zeruiah knew that the king’s heart was toward Absalom.

2 З атова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той ѝ каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец.

And Joab sent to Tekoah and brought from there a wise woman and said to her, Pretend to be a mourner; put on mourning apparel, do not anoint yourself with oil, but act like a woman who has long been mourning for the dead.

3 И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори.

And go to the king and speak thus to him. And Joab told her what to say.

4 К огато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю.

When the woman of Tekoah spoke to the king, she fell on her face to the ground and did obeisance, and said, Help, O king!

5 И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря.

The king asked her, What troubles you? She said, I am a widow; my husband is dead.

6 С лугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби.

And your handmaid had two sons, and they quarreled with one another in the field. There was no one to separate them, and one struck the other and killed him.

7 И , ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята.

And behold, our whole family has risen against your handmaid, and they say, Deliver him who slew his brother, that we may kill him for the life of his brother whom he slew; and so they would destroy the heir also. And so quenching my coal which is left, they would leave to my husband neither name nor remnant upon the earth.

8 Ц арят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб.

David said to the woman, Go home, and I will give orders concerning you.

9 А текойката отговори на царя: Господарю мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.

And the woman of Tekoah said to the king, My lord, O king, let the guilt be on me and on my father’s house; let the king and his throne be guiltless.

10 И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи.

The king said, If anyone says anything to you, bring him to me, and he shall not touch you again.

11 А тя каза: Моля, нека царят помни Господа, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той ѝ каза: Заклевам се в живота на Господа, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята.

Then she said, I pray you, let the king remember the Lord your God, that the avenger of blood destroy not any more, lest they destroy my son. And David said, As the Lord lives, there shall not one hair of your son fall to the earth.

12 Т огава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи.

Then the woman said, Let your handmaid, I pray you, speak one word to my lord the king. He said, Say on.

13 Ж ената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник.

said, Why then have you planned such a thing against God’s people? For in speaking this word the king is like one who is guilty, in that does not bring home his banished one.

14 З ащото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.

We must all die; we are like water spilled on the ground, which cannot be gathered up again. And God does not take away life, but devises means so that he who is banished may not be an utter outcast from Him.

15 П о тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си.

And now I have come to speak of this thing to my lord the king because the people have made me afraid. And I thought, I will speak to the king; it may be that he will perform the request of his servant.

16 З ащото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство.

For the king will hear to deliver his handmaid from the hand of the man who would destroy me and my son together from the inheritance of God.

17 И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А Господ, твоят Бог, да бъде с тебе.

And the woman said, The word of my lord the king will now give me rest and security, for as an angel of God is my lord the king to hear and discern good and evil. May the Lord your God be with you!

18 Т огава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят.

Then the king said to the woman, Hide not from me anything I ask you. And the woman said, Let my lord the king speak.

19 Ц арят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа.

The king said, Is the hand of Joab with you in all this? And the woman answered, As your soul lives, my lord the king, none can turn to the right hand or to the left from anything my lord the king has said. It was your servant Joab who directed me; he put all these words in my mouth.

20 С лугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър - с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света.

In order to change the course of matters your servant Joab did this. But my lord has wisdom like the wisdom of the angel of God—to know all things that are on the earth.

21 Т огава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом.

Then the king said to Joab, Behold now, I grant this; go, bring back the young man Absalom.

22 Й оав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си.

And Joab fell to the ground on his face and did obeisance and thanked the king. And Joab said, Today your servant knows that I have found favor in your sight, my lord, O king, in that the king has performed the request of his servant.

23 И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим.

So Joab arose, went to Geshur, and brought Absalom to Jerusalem.

24 А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя.

And the king said, Let him go to his own house, and let him not see my face. So Absalom went to his own house and did not see the king’s face.

25 А в целия Израел нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък.

But in all Israel there was none so much to be praised for his beauty as Absalom; from the sole of his foot to the crown of his head there was no blemish in him.

26 И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка.

And when he cut the hair of his head, he weighed it—for at each year’s end he cut it, because its weight was a burden to him—and it weighed 200 shekels by the king’s weight.

27 Н а Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

There were born to Absalom three sons and one daughter whose name was Tamar; she was a beautiful woman.

28 И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя.

Absalom dwelt two full years in Jerusalem and did not see the king’s face.

29 Т огава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде.

So Absalom sent for Joab to send him to the king, but he would not come to him; even when he sent again the second time, he would not come.

30 З атова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата.

Therefore Absalom said to his servants, See, Joab’s field is near mine, and he has barley there; go and set it on fire. So Absalom’s servants set the field afire.

31 Т огава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми?

Then Joab arose and went to Absalom at his house and said to him, Why have your servants set my field on fire?

32 А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие.

Absalom answered Joab, I sent to you, saying, Come here, that I may send you to the king to ask, Why have I come from Geshur? It would be better for me to be there still. Now therefore, let me see the king, and if there is iniquity and guilt in me, let him kill me.

33 Т огава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом.

So Joab came to the king and told him. And when David had called for Absalom, he came to him and bowed himself on his face to the ground before the king; and kissed Absalom.