1 П ророческите ученици казаха на Елисей: Сега мястото, където живеем и внимаваме в твоето учение, е тясно за нас.

The sons of the prophets said to Elisha, Look now, the place where we live before you is too small for us.

2 Н ека отидем, молим те, до Йордан и оттам да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А Елисей отговори: Идете.

Let us go to the Jordan, and each man get there a beam; and let us make us a place there where we may dwell. And he answered, Go.

3 Е дин от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. Той отговори: Ще дойда.

One said, Be pleased to go with your servants. He answered, I will go.

4 И отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета.

So he went with them. And when they came to the Jordan, they cut down trees.

5 А един от тях, докато сечеше гредата, желязото падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!

But as one was felling his beam, the axhead fell into the water; and he cried, Alas, my master, for it was borrowed!

6 А Божият човек запита: Къде падна? И му показа мястото. Тогава Елисей отсече едно дръвце и го хвърли там; и желязото изплува.

The man of God said, Where did it fall? When shown the place, Elisha cut off a stick and threw it in there, and the iron floated.

7 Е лисей каза: Вземи си го. И човекът протегна ръка и го взе. Сирийската армия е победена

He said, Pick it up. And he put out his hand and took it.

8 А сирийският цар, като воюваше против Израел, се съветваше със слугите си и каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.

When the king of Syria was warring against Israel, after counseling with his servants, he said, In such and such a place shall be my camp.

9 Т огава Божият човек прати до Израелевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

Then the man of God sent to the king of Israel, saying, Beware that you pass not such a place, for the Syrians are coming down there.

10 И Израелевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и не веднъж, нито дваж се опази оттам.

Then the king of Israel sent to the place of which told and warned him; and thus he protected and saved himself there repeatedly.

11 С ърцето на сирийския цар се смути поради това; затова свика слугите си и ги попита: Не искате ли да ми кажете кой от нашите е за Израелевия цар?

Therefore the mind of the king of Syria was greatly troubled by this thing. He called his servants and said, Will you show me who of us is for the king of Israel?

12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; а пророкът, който е в Израел, Елисей, известява на Израелевия цар думите, които говориш в спалнята си.

One of his servants said, None, my lord O king; but Elisha, the prophet who is in Israel, tells the king of Israel the words that you speak in your bedchamber.

13 Ц арят заповяда: Идете, научете къде е, за да пратя да го заловят. И му известиха: Ето, в Дотан е.

He said, Go and see where he is, that I may send and seize him. And it was told him, He is in Dothan.

14 Т огава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града.

So sent there horses, chariots, and a great army. They came by night and surrounded the city.

15 А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

When the servant of the man of God rose early and went out, behold, an army with horses and chariots was around the city. Elisha’s servant said to him, Alas, my master! What shall we do?

16 Е лисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях.

answered, Fear not; for those with us are more than those with them.

17 И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.

Then Elisha prayed, Lord, I pray You, open his eyes that he may see. And the Lord opened the young man’s eyes, and he saw, and behold, the mountain was full of horses and chariots of fire round about Elisha.

18 К огато слязоха към врага, Елисей се помоли на Господа: Моля Ти се, порази този народ със слепота. И Господ ги порази със слепота, както каза Елисей.

And when the Syrians came down to him, Elisha prayed to the Lord, Smite this people with blindness, I pray You. And God smote them with blindness, as Elisha asked.

19 Т огава Елисей им каза: Не е този пътят, нито е този градът; елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.

Elisha said to the Syrians, This is not the way or the city. Follow me, and I will bring you to the man whom you seek. And he led them to Samaria.

20 К огато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им и те видяха, че бяха сред Самария.

And when they had come into Samaria, Elisha said, Lord, open the eyes of these men that they may see. And the Lord opened their eyes, and they saw. Behold, they were in the midst of Samaria!

21 А когато ги видя, Израелевият цар каза на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли ?

When the king of Israel saw them, he said to Elisha, My father, shall I slay them? Shall I slay them?

22 А той отговори: Не ги поразявай. Ти би ли поразил онези, които би пленил с меча и лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека се върнат при господаря си.

answered, You shall not slay them. Would you slay those you have taken captive with your sword and bow? Set bread and water before them, that they may eat and drink and return to their master.

23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, ги пусна и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израелевата земя. Обсадата на Самария и чудното избавление

So prepared great provision for them, and when they had eaten and drunk, he sent them away, and they went to their master. And the bands of Syria came no more into the land of Israel.

24 С лед това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде и обсади Самария.

Afterward, Ben-hadad king of Syria gathered his whole army and went up and besieged Samaria,

25 И настана голям глад в Самария, защото я обсаждаха, докато една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор за пет сребърника.

And a great famine came to Samaria. They besieged it until a donkey’s head was sold for eighty shekels of silver, and a fourth of a kab of dove’s dung for five shekels of silver.

26 Д окато Израелевият цар минаваше по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю!

As the king of Israel was passing by upon the wall, a woman cried to him, Help, my lord, O king!

27 А той отговори: Ако Господ не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли или от лина?

He said, if he does not help you, from where can I get you help? Out of the threshing floor, or out of the winepress?

28 Ц арят ѝ каза още: Какво имаш? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

And the king said to her, What ails you? She answered, This woman said to me, Give me your son so we may eat him today, and we will eat my son tomorrow.

29 И така, сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

So we boiled my son and ate him. The next day I said to her, Give your son so we may eat him, but she had hidden her son.

30 К ато чу думите на жената, царят раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че отвътре имаше вретище върху тялото му.

When the king heard the woman’s words, he rent his clothes. As he went on upon the wall, the people looked, and behold, he wore sackcloth inside on his flesh.

31 Т огава царят каза: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес.

Then he said, May God do so to me, and more also, if the head of Elisha son of Shaphat shall stand on him this day!

32 А когато царят изпрати мъж от служителите си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. Но преди пратеникът да стигне при него, той каза на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при нея; тропотът на краката на господаря му не е ли след него?

Now Elisha sat in his house, and the elders sat with him. And the king sent a man from before him. But before the messenger arrived, Elisha said to the elders, See how this son of a murderer is sending to remove my head? Look, when the messenger comes, shut the door and hold it fast against him. Is not the sound of his master’s feet behind him?

33 И докато още говореше с тях, пратеникът влезе при него. А царят го изпревари и каза: Ето, от Господ е това зло; защо да се надявам вече на Господа?

And while Elisha was talking with them, behold, came to him. And said, This evil is from the Lord! Why should I any longer wait ?