1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Dead flies cause the ointment of the perfumer to putrefy send forth a vile odor; so does a little folly outweigh wisdom and honor.

2 Р азумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

A wise man’s heart turns him toward his right hand, but a fool’s heart toward his left.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

Even when he who is a fool walks along the road, his heart and understanding fail him, and he says of everyone and to everyone that he is a fool.

4 А ко гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

If the temper of the ruler rises up against you, do not leave your place; for gentleness and calmness prevent or put a stop to great offenses.

5 И ма зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

There is an evil which I have seen under the sun, like an error which proceeds from the ruler:

6 б езумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

Folly is set in great dignity and in high places, and the rich sit in low places.

7 В идях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

I have seen slaves on horses, and princes walking like slaves on the earth.

8 К ойто копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

He who digs a pit will fall into it, and whoever breaks through a fence or a wall, a serpent will bite him.

9 К ойто кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

Whoever removes stones or hews out will be hurt with them, and he who fells trees will be endangered by them.

10 а ко се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

If the ax is dull and the man does not whet the edge, he must put forth more strength; but wisdom helps him to succeed.

11 А ко змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

If the serpent bites before it is charmed, then it is no use to call a charmer.

12 Д умите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

The words of a wise man’s mouth are gracious and win him favor, but the lips of a fool consume him.

13 з ащото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

The beginning of the words of his mouth is foolishness, and the end of his talk is wicked madness.

14 Б езумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

A fool also multiplies words, though no man can tell what will be—and what will happen after he is gone, who can tell him?

15 Т рудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

The labor of fools wearies every one of them, because he does not even know how to get to town.

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

Woe to you, O land, when your king is a child or a servant and when your officials feast in the morning!

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

Happy (fortunate and to be envied) are you, O land, when your king is a free man and of noble birth and character and when your officials feast at the proper time—for strength and not for drunkenness!

18 О т голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

Through indolence the rafters decay and the roof sinks in, and through idleness of the hands the house leaks.

19 У гощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

make a feast for laughter, serve wine to cheer life, and money to answer for all of it.

20 Д а не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.

Curse not the king, no, not even in your thoughts, and curse not the rich in your bedchamber, for a bird of the air will carry the voice, and a winged creature will tell the matter.