1 А като видя народът, че Моисей се забави да слезе от планината, народът се събра срещу Аарон и му каза: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.

When the people saw that Moses delayed to come down from the mountain, gathered together to Aaron, and said to him, Up, make us gods to go before us; as for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.

2 А арон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете.

So Aaron replied, Take the gold rings from the ears of your wives, your sons, and daughters, and bring them to me.

3 И така, целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон.

So all the people took the gold rings from their ears and brought them to Aaron.

4 А той, като ги взе от ръцете им, изля от тях фигура на теле и я издяла с длето; и те казаха: Тези са боговете ти, о, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

And he received the gold at their hand and fashioned it with a graving tool and made it a molten calf; and they said, These are your gods, O Israel, which brought you up out of the land of Egypt!

5 С лед като видя това, Аарон издигна жертвеник пред него; и Аарон прогласи: Утре ще бъде празник на Господа.

And when Aaron saw the molten calf, he built an altar before it; and Aaron made proclamation, and said, Tomorrow shall be a feast to the Lord.

6 А на следващия ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха мирни приноси; после народът седна да яде и да пие, и стана да играе.

And they rose up early the next day and offered burnt offerings and brought peace offerings; and the people sat down to eat and drink and rose up to play.

7 Т огава Господ каза на Моисей: Иди, слез, защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя.

The Lord said to Moses, Go down, for your people, whom you brought out of the land of Egypt, have corrupted themselves;

8 С коро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; изляха си теле от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези са боговете ти, о, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

They have turned aside quickly out of the way which I commanded them; they have made them a molten calf and have worshiped it and sacrificed to it, and said, These are your gods, O Israel, that brought you up out of the land of Egypt!

9 Г оспод каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са;

And the Lord said to Moses, I have seen this people, and behold, it is a stiff-necked people;

10 и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ.

Now therefore let Me alone, that My wrath may burn hot against them and that I may destroy them; but I will make of you a great nation.

11 Т огава Моисей се помоли на Йехова, своя Бог: Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

But Moses besought the Lord his God, and said, Lord, why does Your wrath blaze hot against Your people, whom You have brought forth out of the land of Egypt with great power and a mighty hand?

12 З ащо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и се откажи от това зло, което възнамеряваш против народа Си.

Why should the Egyptians say, For evil He brought them forth, to slay them in the mountains and consume them from the face of the earth? Turn from Your fierce wrath, and change Your mind concerning this evil against Your people.

13 С помнѝ си за слугите Си Авраам, Исаак и Израел, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди и тази цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят завинаги.

remember Abraham, Isaac, and Israel, Your servants, to whom You swore by Your own self and said to them, I will multiply your seed as the stars of the heavens, and all this land that I have spoken of will I give to your seed, and they shall inherit it forever.

14 Т огава Господ се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си.

Then the Lord turned from the evil which He had thought to do to His people.

15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си - плочи, написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани.

And Moses turned and went down from the mountain with the two tables of the Testimony in his hand, tables or tablets that were written on both sides.

16 П лочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание, начертано на плочите.

The tables were the work of God; the writing was the writing of God, graven upon the tables.

17 А когато Исус Навин чу гласа на народа, който викаше, каза на Моисей: Боен глас има в стана.

And when Joshua heard the noise of the people as they shouted, he said to Moses, There is a noise of war in the camp.

18 А той отговори: Това не е вик за победа, нито вик за поражение; а пеене чувам аз.

But Moses said, It is not the sound of shouting for victory, neither is it the sound of the cry of the defeated, but the sound of singing that I hear.

19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.

And as soon as he came near to the camp he saw the calf and the dancing. And Moses’ anger blazed hot and he cast the tables out of his hands and broke them at the foot of the mountain.

20 Т огава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израелевите синове да я изпият.

And he took the calf they had made and burned it in the fire, and ground it to powder and scattered it on the water and made the Israelites drink it.

21 П осле Моисей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си им навлякъл голям грях?

And Moses said to Aaron, What did this people do to you, that you have brought so great a sin upon them?

22 А арон отвърна: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът упорства в злото.

And Aaron said, Let not the anger of my lord blaze hot; you know the people, that they are set on evil.

23 П онеже ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.

For they said to me, Make us gods which shall go before us; as for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.

24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и направих това теле.

I said to them, Those who have any gold, let them take it off. So they gave it to me; then I cast it into the fire, and there came out this calf.

25 А Моисей, като видя, че народът беше съблечен (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

And when Moses saw that the people were unruly and unrestrained (for Aaron had let them get out of control, so that they were a derision and object of shame among their enemies),

26 М оисей застана при входа на стана и каза: Който е откъм Господа, нека дойде при мен. И при него се събраха всички Левийци.

Then Moses stood in the gate of the camp, and said, Whoever is on the Lord’s side, let him come to me. And all the Levites gathered together to him.

27 Т ой им каза: Така говори Господ, Израелевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам-натам от врата на врата през стана и убийте всеки брат си и всеки другаря си, и всеки ближния си.

And he said to them, Thus says the Lord God of Israel, Every man put his sword on his side and go in and out from gate to gate throughout the camp and slay every man his brother, and every man his companion, and every man his neighbor.

28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в този ден от народа паднаха около три хиляди мъже.

And the sons of Levi did according to the word of Moses; and there fell of the people that day about 3000 men.

29 З ащото Моисей беше казал: Посветете себе си днес на Господа, като се вдигнете всеки против сина си и против брат си, за да ви бъде дадено днес благословение.

And Moses said you have consecrated yourselves today to the Lord, each man against his own son and his own brother, that the Lord may restore and bestow His blessing upon you this day.

30 А на следващия ден Моисей каза на народа: Вие сте извършили голям грях; но сега ще се изкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

The next day Moses said to the people, You have sinned a great sin. And now I will go up to the Lord; perhaps I can make atonement for your sin.

31 Т огава Моисей се върна при Господа и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направиха богове от злато.

So Moses returned to the Lord, and said, Oh, these people have sinned a great sin and have made themselves gods of gold!

32 Н о сега, ако искаш, прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал.

Yet now, if You will forgive their sin—and if not, blot me, I pray You, out of Your book which You have written!

33 Н о Господ отговори на Моисей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

But the Lord said to Moses, Whoever has sinned against Me, I will blot him out of My book.

34 А ти иди сега, води народа на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред теб; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието за греха им.

But now go, lead the people to the place of which I have told you. Behold, My Angel shall go before you. Nevertheless, in the day when I punish I will visit their sin upon them!

35 Т ака Господ порази народа затова, че направиха телето, което Аарон изработи.

And the Lord sent a plague upon the people because they made the calf which Aaron fashioned for them.