1 С лед пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел.

Five days later, the high priest Ananias came down with some elders and a certain forensic advocate Tertullus. They presented to the governor their evidence against Paul.

2 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,

And when he was called, Tertullus began the complaint by saying: Since through you we obtain and enjoy much peace, and since by your foresight and provision wonderful reforms (amendments and improvements) are introduced and effected on behalf of this nation,

3 т о ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.

In every way and in every place, most excellent Felix, we accept and acknowledge this with deep appreciation and with all gratitude.

4 Н о за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;

But not to hinder or detain you too long, I beg you in your clemency and courtesy and kindness to grant us a brief and concise hearing.

5 п онеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес;

For we have found this man a perfect pest (a real plague), an agitator and source of disturbance to all the Jews throughout the world, and a ringleader of the '> division-producing] sect of the Nazarenes.

6 к ойто се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон;

He also tried to desecrate and defile the temple, but we laid hands on him and would have sentenced him by our Law,

7 н о хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб.

But the commandant Lysias came and took him from us with violence and force,

8 А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

And ordered his accusers to present themselves to you. By examining and cross-questioning him yourself, you will be able to ascertain the truth from him about all these things with which we charge him.

9 И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно. Павел се защитава пред управителя Феликс

The Jews also agreed and joined in the accusation, declaring that all these things were exactly so.

10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

And when the governor had beckoned to Paul to speak, he answered: Because I know that for many years you have been a judge over this nation, I find it easier to make my defense and do it cheerfully and with good courage.

11 з ащото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим.

As you can readily verify, it is not more than twelve days since I went up to Jerusalem to worship;

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа.

And neither in the temple nor in the synagogues nor in the city did they find me disputing with anybody or bringing together a seditious crowd.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

Neither can they present argument or evidence to prove to you what they now bring against me.

14 Н о това изповядвам пред тебе, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците,

But this I confess to you, however, that in accordance with the Way, which they call a sect, I worship (serve) the God of our fathers, still persuaded of the truth of and believing in and placing full confidence in everything laid down in the Law or written in the prophets;

15 и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

Having hope in God which these themselves hold and look for, that there is to be a resurrection both of the righteous and the unrighteous (the just and the unjust).

16 З атова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.

Therefore I always exercise and discipline myself to have a clear (unshaken, blameless) conscience, void of offense toward God and toward men.

17 А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси.

Now after several years I came up to bring to my people contributions of charity and offerings.

18 А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

While I was engaged in presenting these, they found me in the temple, without any crowd or uproar. But some Jews from Asia,

19 н о имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.

Who ought to be here before you and to present their charges, if they have anything against me.

20 И ли тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,

Or else let these men themselves tell of what crime or wrongdoing they found me guilty when I appeared before the council (Sanhedrin),

21 о свен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

Unless it be this one sentence which I cried out as I stood among them, In regard to the resurrection of the dead I am indicted and on trial before you this day!

22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

But Felix, having a rather accurate understanding of the Way, put them off and adjourned the trial, saying, When Lysias the commandant comes down, I will determine your case more fully.

23 И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва. Павел пред Феликс и Друзила

Then he ordered the centurion to keep in custody, but to treat him with indulgence and not to hinder his friends from ministering to his needs and serving him.

24 С лед няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христос Исус.

Some days later Felix came with his wife Drusilla, who was a Jewess; and he sent for Paul and listened to him about faith in Christ Jesus.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

But as he continued to argue about uprightness, purity of life (the control of the passions), and the judgment to come, Felix became alarmed and terrified and said, Go away for the present; when I have a convenient opportunity, I will send for you.

26 М ежду това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше и приказваше с него.

At the same time he hoped to get money from Paul, for which reason he continued to send for him and was in his company and conversed with him often.

27 Н о като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

But when two years had gone by, Felix was succeeded in office by Porcius Festus; and wishing to gain favor with the Jews, Felix left Paul still a prisoner in chains.