1 К ой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му и коравината на лицето му се променя.

Who is like the wise man? And who knows the interpretation of a thing? A man’s wisdom makes his face shine, and the hardness of his countenance is changed.

2 А з те съветвам да пазиш царската заповед, а най-вече заради клетвата пред Бога.

I counsel you to keep the king’s command, and that in regard to the oath of God.

3 Н е бързай да излезеш от присъствието му; не постоянствай в лоша работа, защото той върши всичко каквото иска,

Be not panic-stricken and hasty to get out of his presence. Persist not in an evil thing, for he does whatever he pleases.

4 т ъй като думата на царя има власт и кой ще му каже: Какво правиш?

For the word of a king is authority and power, and who can say to him, What are you doing?

5 К ойто пази заповедта, няма да види нещо зло; и сърцето на мъдрия познава, че има и време, и осъждане за непокорството.

Whoever observes the command will experience no harm, and a wise man’s mind will know both when and what to do.

6 П онеже за всяко нещо има време и отсъждане; защото човекът е твърде окаян,

For every purpose and matter has its time and judgment, although the misery and wickedness of man lies heavily upon him.

7 п онеже не знае какво има да стане; защото кой може да му каже как ще бъде?

For he does not know what is to be, for who can tell him how and when it will be?

8 Н яма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа, нито да има власт над деня на смъртта; и в тази война няма уволнение, нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.

There is no man who has power over the spirit to retain the breath of life, neither has he power over the day of death; and there is no discharge in battle, neither will wickedness deliver those who are its possessors and given to it.

9 В сичко това видях, като занимах сърцето си с всяко дело, което става под слънцето, че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.

All this have I seen while applying my mind to every work that is done under the sun. There is a time in which one man has power over another to his own hurt or to the other man’s.

10 П ри това видях нечестивите погребани, които бяха идвали и отивали от святото място; и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така. И това е суета.

And so I saw the wicked buried—those who had come and gone out of the holy place, and they are forgotten in the city where they had done such things. This also is vanity (emptiness, falsity, vainglory, and futility)!

11 П онеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.

Because the sentence against an evil work is not executed speedily, the hearts of the sons of men are fully set to do evil.

12 А ко и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства, пак аз зная това, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

Though a sinner does evil a hundred times and his days are prolonged, yet surely I know that it will be well with those who fear God, who revere and worship Him, realizing His continual presence.

13 а на нечестивия няма да бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои от Бога.

But it will not be well with the wicked, neither will he prolong his days like a shadow, because he does not fear and worship God.

14 И ма една суета, която става на земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

Here also is a futility that goes on upon the earth: there are righteous men who fare as though they were wicked, and wicked men who fare as though they were righteous. I say that this also is vanity (emptiness, falsity, and futility)!

15 З атова аз похвалих веселбата, защото за човека няма по-добро под слънцето освен да яде, да пие и да се весели, и това да му остава от труда му през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

Then I commended enjoyment, because a man has no better thing under the sun than to eat and to drink and to be joyful, for that will remain with him in his toil through the days of his life which God gives him under the sun.

16 К огато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя труда, който ставаше по земята, как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,

When I applied my mind to know wisdom and to see the business activity and the painful effort that take place upon the earth—how neither day nor night some men’s eyes sleep—

17 т огава видях цялото Божие дело, че човек не може да издири делото, което става под слънцето; понеже колкото и да се труди човек да го търси, пак няма да го намери; а дори ако и мъдрият реши да го познае, няма да може да го намери.

Then I saw all the work of God, that man cannot find out the work that is done under the sun—because however much a man may toil in seeking, yet he will not find it out; yes, more than that, though a wise man thinks and claims he knows, yet will he not be able to find it out.