1 А ето наследството, което израелтяните взеха в Ханаанската земя, което им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове от племената на израелтяните.

These are the inheritances in the land of Canaan distributed to the Israelites by Eleazar the priest, Joshua son of Nun, and the heads of the fathers’ houses of their tribes.

2 С жребий бе разделено наследството на тези девет и половина племена, както Господ беше заповядал чрез Моисей.

Their inheritance was by lot, as the Lord commanded Moses, for the nine and one-half tribes.

3 З ащото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена отвъд Йордан; но на левитите не даде наследство заедно с тях.

For Moses had given an inheritance to the two and one-half tribes beyond the Jordan, but to the Levites he gave no inheritance among them,

4 З ащото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбища за добитъка им и за стоката им.

For the people of Joseph were two tribes, Manasseh and Ephraim. And no part was given in the land to the Levites except cities in which to live, with their pasturelands for their livestock and for their possessions.

5 К акто Господ беше заповядал на Моисей, така направиха израелтяните, като разделиха земята.

As the Lord commanded Moses, so the Israelites did, and they divided the land.

6 В това време Юдовите синове дойдоха при Исус в Галгал и Халев, син на Ефония, Кенезеца, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мен и за тебе в Кадис-варни.

Then the people of Judah came to Joshua in Gilgal, and Caleb son of Jephunneh the Kenizzite said to him, You know what the Lord said to Moses the man of God concerning me and you in Kadesh-barnea.

7 А з бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и му донесох известие според това, което бях видял.

Forty years old was I when Moses the servant of the Lord sent me from Kadesh-barnea to scout out the land. And I brought him a report as it was in my heart.

8 Б ратята ми обаче, които бяха дошли с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно Господа, моя Бог.

But my brethren who went up with me made the hearts of the people melt; yet I wholly followed the Lord my God.

9 З атова в същия ден Моисей се закле с думите: Земята, на която стъпиха краката ти, ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва Господа, моя Бог.

And Moses swore on that day, Surely the land on which your feet have walked shall be an inheritance to you and your children always, because you have wholly followed the Lord my God.

10 И така, Господ ме е опазил жив, както каза, през тези четиридесет и пет години, откакто Господ говорѝ това на Моисей, когато Израел се луташе из пустинята; и сега аз съм на осемдесет и пет години.

And now, behold, the Lord has kept me alive, as He said, these forty-five years since the Lord spoke this word to Moses, while the Israelites wandered in the wilderness; and now, behold, I am this day eighty-five years old.

11 Д нес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. Каквато беше силата ми тогава, такава е и сега - да воювам, да излизам и да влизам.

Yet I am as strong today as I was the day Moses sent me; as my strength was then, so is my strength now for war and to go out and to come in.

12 И така, дай ми сега тази хълмиста земя, за която Господ каза тогава; защото ти чу в онзи ден, че там имало енакими и големи укрепени градове. Дано Господ бъде с мен и аз ще ги изгоня, както Господ каза.

So now give me this hill country of which the Lord spoke that day. For you heard then how the Anakim were there and that the cities were great and fortified; if the Lord will be with me, I shall drive them out just as the Lord said.

13 Т огава Исус благослови Халев, Ефониевия син, и му даде Хеврон за наследство.

Then Joshua blessed him and gave Hebron to Caleb son of Jephunneh for an inheritance.

14 Х еврон стана притежание на Халев, син на Ефония, Кенезеца, както е и до днес, защото той последва напълно Господа, Израелевия Бог.

So Hebron became the inheritance of Caleb son of Jephunneh the Kenizzite to this day, because he wholly followed the Lord, the God of Israel.

15 П реди това името на Хеврон беше Кириат-Арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

The name of Hebron before was Kiriath-arba. This Arba was the greatest of the Anakim. And the land had rest from war.