1 А Израелевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

Now the men of Israel had sworn at Mizpah, None of us shall give his daughter in marriage to Benjamin.

2 Н ародът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

And the Israelites came to the house of God and sat there until evening before God and lifted up their voices and wept bitterly.

3 И казаха: Защо Господи, Боже на Израел, стана това в Израел и днес едно племе липсва от Израел?

And they said, O Lord, the God of Israel, why has this come to pass in Israel, that there should be today one tribe lacking in Israel?

4 А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

And next morning the people rose early, and built there an altar, and offered burnt offerings and peace offerings.

5 Т огава израелтяните казаха: Кой измежду всичките Израелеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

And the Israelites said, Which among all the tribes of Israel did not come up with the assembly to the Lord? For they had taken a great oath concerning him who did not come up to the Lord to Mizpah, saying, He shall surely die.

6 И израелтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израел.

And the Israelites changed their purpose for the Benjamites their kinsmen and said, There is one tribe cut off from Israel today.

7 К акво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

What shall we do for wives for those who are left, seeing we have sworn by the Lord that we will not give them our daughters as wives?

8 З атова си казаха: Кой измежду Израелевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

And they said, Which one is there of the tribes of Israel that did not come up to Mizpah to the Lord? And behold, no one had come to the camp from Jabesh-gilead, to the assembly.

9 З ащото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

For when the people were mustered, behold, not one of the citizens of Jabesh-gilead was there.

10 З атова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

And the congregation sent there 12, 000 of the bravest men, saying, Go and smite the inhabitants of Jabesh-gilead with the sword, also the women and the little ones.

11 И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

And this is what you shall do; utterly destroy every male and every woman who is not a virgin.

12 А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

And they found among the inhabitants of Jabesh-gilead 400 young virgins, who had known no man by lying with him; and they brought them to the camp at Shiloh, which is in the land of Canaan.

13 Т огава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

And the whole congregation sent word to the Benjamites who were at the rock of Rimmon and invited them to be friendly with them.

14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

And Benjamin returned at that time, and they gave them the women whom they had saved alive of the women of Jabesh-gilead; and yet there were not enough for them.

15 И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израелевите племена.

And the people had compassion on Benjamin, because the Lord had made a breach in the tribes of Israel.

16 Т огава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

Then the elders of the congregation said, What shall we do for wives for those who are left, since the women of Benjamin are destroyed?

17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израел.

And they said, There must be an inheritance for the survivors of Benjamin, so that a tribe shall not be wiped out of Israel.

18 Н ие пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израелтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

But we cannot give them wives of our daughters, for the Israelites have sworn, Cursed be he who gives a wife to Benjamin.

19 З атова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

So they said, Behold, there is the yearly feast of the Lord at Shiloh, which is north of Bethel, on the east of the highway that goes up from Bethel to Shechem and south of Lebonah.

20 з аповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

So they commanded the Benjamites, Go and lie in wait in the vineyards,

21 и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

And watch; if the daughters of Shiloh come out to dance in the dances, then come out of the vineyards and catch every man his wife from the daughters of Shiloh and go to the land of Benjamin.

22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

And when their fathers or their brothers come to us to complain, we will say to them, Grant them graciously unto us, because we did not reserve a wife for each of them in battle, neither did you give wives to them, for that would have made you guilty.

23 И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

And the Benjamites did so and took wives, according to their number, from the dancers whom they carried off; then they went and returned to their inheritance and repaired the towns and dwelt in them.

24 Т огава израелтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

And the Israelites left there then, every man to his tribe and family, and they went out from there every man to his inheritance.

25 В онези дни в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.

In those days there was no king in Israel; every man did what was right in his own eyes.