1 Н е съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

Am I not an apostle (a special messenger)? Am I not free (unrestrained and exempt from any obligation)? Have I not seen Jesus our Lord? Are you not my workmanship in the Lord?

2 А ко на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.

Even if I am not considered an apostle (a special messenger) by others, at least I am one to you; for you are the seal (the certificate, the living evidence) of my apostleship in the Lord.

3 Е то моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:

This is my defense (my vindication of myself) to those who would put me on trial and cross-examine me.

4 Н ямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?

Have we not the right to our food and drink ?

5 Н ямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

Have we not the right also to take along with us a Christian sister as wife, as do the other apostles and the Lord’s brothers and Cephas (Peter)?

6 И ли само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

Or is it only Barnabas and I who have no right to refrain from doing manual labor for a livelihood ?

7 К ой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

What soldier at any time serves at his own expense? Who plants a vineyard and does not eat any of the fruit of it? Who tends a flock and does not partake of the milk of the flock?

8 П о човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

Do I say this only on human authority and as a man reasons? Does not the Law endorse the same principle?

9 З ащото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,

For in the Law of Moses it is written, You shall not muzzle an ox when it is treading out the corn. Is it for oxen that God cares?

10 и ли го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

Or does He speak certainly and entirely for our sakes? it is written for our sakes, because the plowman ought to plow in hope, and the thresher ought to thresh in expectation of partaking of the harvest.

11 А ко ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

If we have sown spiritual good among you, much if we reap from your material benefits?

12 А ко други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

If others share in this rightful claim upon you, do not we ? However, we have never exercised this right, but we endure everything rather than put a hindrance in the way of the good news (the Gospel) of Christ.

13 Н е знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?

Do you not know that those men who are employed in the services of the temple get their food from the temple? And that those who tend the altar share with the altar ?

14 Т ака и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

the Lord directed that those who publish the good news (the Gospel) should live (get their maintenance) by the Gospel.

15 Н о аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

But I have not made use of any of these privileges, nor am I writing this that any such provision be made for me. For it would be better for me to die than to have anyone make void and deprive me of my glorifying.

16 З ащото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.

For if I preach the Gospel, that gives me no reason to boast, for I feel compelled of necessity to do it. Woe is me if I do not preach the glad tidings (the Gospel)!

17 П онеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

For if I do this work of my own free will, then I have my pay (my reward); but if it is not of my own will, but is done reluctantly and under compulsion, I am entrusted with a trusteeship and commission.

18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.

What then is the reward that I get? Just this: that in my preaching the good news (the Gospel), I may offer it free of expense, not taking advantage of my rights and privileges of the Gospel.

19 З ащото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина.

For although I am free in every way from anyone’s control, I have made myself a bond servant to everyone, so that I might gain the more.

20 З а юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.

To the Jews I became as a Jew, that I might win Jews; to men under the Law, as one under the Law, though not myself being under the Law, that I might win those under the Law.

21 З а тези, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон.

To those without (outside) law I became as one without law, not that I am without the law of God and lawless toward Him, but that I am within and committed to the law of Christ, that I might win those who are without law.

22 З а слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

To the weak (wanting in discernment) I have become weak (wanting in discernment) that I might win the weak and overscrupulous. I have become all things to all men, that I might by all means (at all costs and in any and every way) save some.

23 В сичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.

And I do this for the sake of the good news (the Gospel), in order that I may become a participator in it and share in its.

24 Н е знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.

Do you not know that in a race all the runners compete, but one receives the prize? So run that you may lay hold and make it yours.

25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние - нетленен.

Now every athlete who goes into training conducts himself temperately and restricts himself in all things. They do it to win a wreath that will soon wither, but we that cannot wither.

26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям - не като че бия въздуха;

Therefore I do not run uncertainly (without definite aim). I do not box like one beating the air and striking without an adversary.

27 н о уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.

But I buffet my body and subdue it, for fear that after proclaiming to others the Gospel and things pertaining to it, I myself should become unfit.