1 В първия месец на втората година, откакто излязоха от Египетската земя, Господ говорѝ още на Моисей в Синайската пустиня:

The Lord said to Moses in the Wilderness of Sinai in the first month of the second year after they had come out of the land of Egypt,

2 Н ека израелтяните направят Пасхата в определеното ѝ време.

Let the Israelites keep the Passover at its appointed time.

3 Н а четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите в определеното ѝ време; според всички наредби за нея и според всички обреди за нея да я направите.

On the fourteenth day of this month in the evening, you shall keep it at its appointed time; according to all its statutes and ordinances you shall keep it.

4 И така, Моисей каза на израелтяните да направят Пасхата.

So Moses told the Israelites they should keep the Passover.

5 Н аправиха Пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда на Моисей, така направиха израелтяните.

And they kept the Passover on the fourteenth day of the first month in the evening in the Wilderness of Sinai; according to all that the Lord commanded Moses, so the Israelites did.

6 А имаше някои, които бяха нечисти поради мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасхата в онзи ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисей и Аарон

And there were certain men who were defiled by touching the dead body of a man, so they could not keep the Passover on that day; and they came before Moses and Aaron on that day.

7 и тези мъже му казаха: Ние сме нечисти поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израелтяните Господния принос на времето му?

Those men said to, We are defiled by touching the dead body. Why are we prevented from offering the Lord’s offering at its appointed time among the Israelites?

8 А Моисей им отговори: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

And Moses said to them, Stand still, and I will hear what the Lord will command concerning you.

9 И Господ говорѝ на Моисей:

And the Lord said to Moses,

10 К ажѝ на израелтяните: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, нека и той да направи Пасхата на Господа;

Say to the Israelites, If any man of you or of your posterity shall be unclean by reason of touching a dead body or is far off on a journey, still he shall keep the Passover to the Lord.

11 н ека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

On the fourteenth day of the second month in the evening they shall keep it, and eat it with unleavened bread and bitter herbs.

12 д а не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят според всички наредби за Пасхата.

They shall leave none of it until the morning nor break any bone of it; according to all the statutes for the Passover they shall keep it.

13 А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи Пасхата, този човек ще бъде изтребен измежду народа си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, този човек ще носи греха си.

But the man who is clean and is not on a journey, yet does not keep the Passover, that person shall be cut off from among his people because he did not bring the Lord’s offering at its appointed time; that man shall bear his sin.

14 И ако някой чужденец, който е пришълец между вас, желае да направи Пасхата на Господа, нека я направи според наредбите за Пасхата и според обреда за нея; един закон ще имате и за чужденеца, и за местния.

And if a stranger sojourns among you and will keep the Passover to the Lord, according to statutes and its ordinances, so shall he do; you shall have one statute both for the temporary resident and for him who was born in the land.

15 А в деня, когато беше поставена скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до сутрин над скинията имаше нещо като огнено явление.

And on the day that the tabernacle was erected, the cloud covered the tabernacle, that is, the Tent of the Testimony; and at evening it was over the tabernacle, having the appearance of fire until the morning.

16 Т ака ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше огнено явление.

So it was constantly; the cloud covered it by day, and the appearance of fire by night.

17 К огато облакът се вдигаше от шатъра, тогава, след това, израелтяните тръгваха; и където заставаше облакът, там израелтяните разполагаха стан.

Whenever the cloud was taken up from over the Tent, after that the Israelites journeyed; and in the place where the cloud rested, there the Israelites encamped.

18 П о Господне повеление тръгваха израелтяните и по Господне повеление разполагаха стан; дотогава, докато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

At the Lord’s command the Israelites journeyed, and at command they encamped. As long as the cloud rested upon the tabernacle they remained encamped.

19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израелтяните пазеха Господнето заръчване и не тръгваха;

Even when the cloud tarried upon the tabernacle many days, the Israelites kept the Lord’s charge and did not set out.

20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господне повеление оставаха разположени в стана и по Господне повеление тръгваха.

And sometimes the cloud was only a few days upon the tabernacle, but according to the command of the Lord they remained encamped, and at His command they journeyed.

21 П онякога облакът стоеше само от вечер до сутрин; но пак на сутринта, когато облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; когато облакът се вдигаше, било денем или нощем, тогава и те тръгваха.

And sometimes the cloud remained from evening only until morning, but when the cloud was taken up, they journeyed; whether it was taken up by day or by night, they journeyed.

22 А ко облакът продължаваше да стои над скинията два дни или един месец, или една година, то и израелтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се вдигаше, те тръгваха.

Whether it was two days or a month or a longer time that the cloud tarried upon the tabernacle, dwelling on it, the Israelites remained encamped; but when it was taken up, they journeyed.

23 С поред Господне повеление разполагаха стан и според Господне повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисей.

At the command of the Lord they remained encamped, and at command they journeyed; they kept the charge of the Lord, at the command of the Lord through Moses.