1 В първия месец на втората година, откакто излязоха от Египетската земя, Господ говорѝ още на Моисей в Синайската пустиня:

Now the Lord spoke to Moses in the Wilderness of Sinai, in the first month of the second year after they had come out of the land of Egypt, saying:

2 Н ека израелтяните направят Пасхата в определеното ѝ време.

“Let the children of Israel keep the Passover at its appointed time.

3 Н а четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите в определеното ѝ време; според всички наредби за нея и според всички обреди за нея да я направите.

On the fourteenth day of this month, at twilight, you shall keep it at its appointed time. According to all its rites and ceremonies you shall keep it.”

4 И така, Моисей каза на израелтяните да направят Пасхата.

So Moses told the children of Israel that they should keep the Passover.

5 Н аправиха Пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда на Моисей, така направиха израелтяните.

And they kept the Passover on the fourteenth day of the first month, at twilight, in the Wilderness of Sinai; according to all that the Lord commanded Moses, so the children of Israel did.

6 А имаше някои, които бяха нечисти поради мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасхата в онзи ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисей и Аарон

Now there were certain men who were defiled by a human corpse, so that they could not keep the Passover on that day; and they came before Moses and Aaron that day.

7 и тези мъже му казаха: Ние сме нечисти поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израелтяните Господния принос на времето му?

And those men said to him, “We became defiled by a human corpse. Why are we kept from presenting the offering of the Lord at its appointed time among the children of Israel?”

8 А Моисей им отговори: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

And Moses said to them, “Stand still, that I may hear what the Lord will command concerning you.”

9 И Господ говорѝ на Моисей:

Then the Lord spoke to Moses, saying,

10 К ажѝ на израелтяните: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, нека и той да направи Пасхата на Господа;

“Speak to the children of Israel, saying: ‘If anyone of you or your posterity is unclean because of a corpse, or is far away on a journey, he may still keep the Lord ’s Passover.

11 н ека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

On the fourteenth day of the second month, at twilight, they may keep it. They shall eat it with unleavened bread and bitter herbs.

12 д а не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят според всички наредби за Пасхата.

They shall leave none of it until morning, nor break one of its bones. According to all the ordinances of the Passover they shall keep it.

13 А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи Пасхата, този човек ще бъде изтребен измежду народа си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, този човек ще носи греха си.

But the man who is clean and is not on a journey, and ceases to keep the Passover, that same person shall be cut off from among his people, because he did not bring the offering of the Lord at its appointed time; that man shall bear his sin.

14 И ако някой чужденец, който е пришълец между вас, желае да направи Пасхата на Господа, нека я направи според наредбите за Пасхата и според обреда за нея; един закон ще имате и за чужденеца, и за местния.

‘And if a stranger dwells among you, and would keep the Lord ’s Passover, he must do so according to the rite of the Passover and according to its ceremony; you shall have one ordinance, both for the stranger and the native of the land.’” The Cloud and the Fire

15 А в деня, когато беше поставена скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до сутрин над скинията имаше нещо като огнено явление.

Now on the day that the tabernacle was raised up, the cloud covered the tabernacle, the tent of the Testimony; from evening until morning it was above the tabernacle like the appearance of fire.

16 Т ака ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше огнено явление.

So it was always: the cloud covered it by day, and the appearance of fire by night.

17 К огато облакът се вдигаше от шатъра, тогава, след това, израелтяните тръгваха; и където заставаше облакът, там израелтяните разполагаха стан.

Whenever the cloud was taken up from above the tabernacle, after that the children of Israel would journey; and in the place where the cloud settled, there the children of Israel would pitch their tents.

18 П о Господне повеление тръгваха израелтяните и по Господне повеление разполагаха стан; дотогава, докато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

At the command of the Lord the children of Israel would journey, and at the command of the Lord they would camp; as long as the cloud stayed above the tabernacle they remained encamped.

19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израелтяните пазеха Господнето заръчване и не тръгваха;

Even when the cloud continued long, many days above the tabernacle, the children of Israel kept the charge of the Lord and did not journey.

20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господне повеление оставаха разположени в стана и по Господне повеление тръгваха.

So it was, when the cloud was above the tabernacle a few days: according to the command of the Lord they would remain encamped, and according to the command of the Lord they would journey.

21 П онякога облакът стоеше само от вечер до сутрин; но пак на сутринта, когато облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; когато облакът се вдигаше, било денем или нощем, тогава и те тръгваха.

So it was, when the cloud remained only from evening until morning: when the cloud was taken up in the morning, then they would journey; whether by day or by night, whenever the cloud was taken up, they would journey.

22 А ко облакът продължаваше да стои над скинията два дни или един месец, или една година, то и израелтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се вдигаше, те тръгваха.

Whether it was two days, a month, or a year that the cloud remained above the tabernacle, the children of Israel would remain encamped and not journey; but when it was taken up, they would journey.

23 С поред Господне повеление разполагаха стан и според Господне повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисей.

At the command of the Lord they remained encamped, and at the command of the Lord they journeyed; they kept the charge of the Lord, at the command of the Lord by the hand of Moses.