1 ( По слав. 48.) За първия певец, псалом за Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; внимавайте, всички жители на вселената,

Hear this, all peoples; Give ear, all inhabitants of the world,

2 и нископоставени, и високопоставени, богати и бедни заедно.

Both low and high, Rich and poor together.

3 У стата ми ще говорят мъдрост и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;

My mouth shall speak wisdom, And the meditation of my heart shall give understanding.

4 щ е наведа към притча ухото си, ще изложа на арфа гатанката си.

I will incline my ear to a proverb; I will disclose my dark saying on the harp.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието до петите?

Why should I fear in the days of evil, When the iniquity at my heels surrounds me?

6 О т онези, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство,

Those who trust in their wealth And boast in the multitude of their riches,

7 н ито един не може никак да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него.

None of them can by any means redeem his brother, Nor give to God a ransom for him—

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, че всеки трябва да се оставя от това завинаги),

For the redemption of their souls is costly, And it shall cease forever—

9 з а да живее вечно и да не види изтление.

That he should continue to live eternally, And not see the Pit.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, и оставят богатството си на други.

For he sees wise men die; Likewise the fool and the senseless person perish, And leave their wealth to others.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно и жилищата им от род в род; наричат земите си със своите имена.

Their inner thought is that their houses will last forever, Their dwelling places to all generations; They call their lands after their own names.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; прилича на животните, които загиват.

Nevertheless man, though in honor, does not remain; He is like the beasts that perish.

13 Т ова е пътят на безумните; но пак идващите след тях хора одобряват думите им. (Села.)

This is the way of those who are foolish, And of their posterity who approve their sayings. Selah

14 О пределени са като овце за преизподнята; смъртта ще им бъде овчар; и праведните ще ги обладаят призори; и красотата им ще повехне, като преизподнята остава жилище на всеки един от тях.

Like sheep they are laid in the grave; Death shall feed on them; The upright shall have dominion over them in the morning; And their beauty shall be consumed in the grave, far from their dwelling.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята, защото ще ме приеме. (Села.)

But God will redeem my soul from the power of the grave, For He shall receive me. Selah

16 Н е бой се, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му;

Do not be afraid when one becomes rich, When the glory of his house is increased;

17 з ащото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, нито ще мине славата му на друг след него.

For when he dies he shall carry nothing away; His glory shall not descend after him.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си,

Though while he lives he blesses himself (For men will praise you when you do well for yourself),

19 п ак ще отиде при рода на бащите си, които никога няма да видят светлина.

He shall go to the generation of his fathers; They shall never see light.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, прилича на животните, които загиват.

A man who is in honor, yet does not understand, Is like the beasts that perish.