1 В ойната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.

Now there was a long war between the house of Saul and the house of David. But David grew stronger and stronger, and the house of Saul grew weaker and weaker. Sons of David

2 Н а Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам.

Sons were born to David in Hebron: His firstborn was Amnon by Ahinoam the Jezreelitess;

3 В торият му - Хилеав, от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият - Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай.

his second, Chileab, by Abigail the widow of Nabal the Carmelite; the third, Absalom the son of Maacah, the daughter of Talmai, king of Geshur;

4 Ч етвъртият - Адония, син на Агита. Петият - Сефатия, син на Авитала.

the fourth, Adonijah the son of Haggith; the fifth, Shephatiah the son of Abital;

5 И шестият - Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.

and the sixth, Ithream, by David’s wife Eglah. These were born to David in Hebron. Abner Joins Forces with David

6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.

Now it was so, while there was war between the house of Saul and the house of David, that Abner was strengthening his hold on the house of Saul.

7 С аул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница?

And Saul had a concubine, whose name was Rizpah, the daughter of Aiah. So Ishbosheth said to Abner, “Why have you gone in to my father’s concubine?”

8 Т огава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена!

Then Abner became very angry at the words of Ishbosheth, and said, “ Am I a dog’s head that belongs to Judah? Today I show loyalty to the house of Saul your father, to his brothers, and to his friends, and have not delivered you into the hand of David; and you charge me today with a fault concerning this woman?

9 Т ака да стори Бог с Авенир - да! - и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както Господ му се е клел,

May God do so to Abner, and more also, if I do not do for David as the Lord has sworn to him—

10 к ато направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израел, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

to transfer the kingdom from the house of Saul, and set up the throne of David over Israel and over Judah, from Dan to Beersheba.”

11 И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.

And he could not answer Abner another word, because he feared him.

12 Т огава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израел.

Then Abner sent messengers on his behalf to David, saying, “Whose is the land?” saying also, “Make your covenant with me, and indeed my hand shall be with you to bring all Israel to you.”

13 А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш.

And David said, “Good, I will make a covenant with you. But one thing I require of you: you shall not see my face unless you first bring Michal, Saul’s daughter, when you come to see my face.”

14 И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.

So David sent messengers to Ishbosheth, Saul’s son, saying, “Give me my wife Michal, whom I betrothed to myself for a hundred foreskins of the Philistines.”

15 И така, Исвостей прати и я взе от мъжа ѝ Фалатиил, Лаисовия син.

And Ishbosheth sent and took her from her husband, from Paltiel the son of Laish.

16 М ъжът ѝ дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

Then her husband went along with her to Bahurim, weeping behind her. So Abner said to him, “Go, return!” And he returned.

17 А Авенир влезе във връзка с Израелевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;

Now Abner had communicated with the elders of Israel, saying, “In time past you were seeking for David to be king over you.

18 с ега направете това, защото Господ е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели

Now then, do it! For the Lord has spoken of David, saying, ‘By the hand of My servant David, I will save My people Israel from the hand of the Philistines and the hand of all their enemies.’”

19 А венир говорѝ още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израел и на целия Вениаминов дом.

And Abner also spoke in the hearing of Benjamin. Then Abner also went to speak in the hearing of David in Hebron all that seemed good to Israel and the whole house of Benjamin.

20 И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.

So Abner and twenty men with him came to David at Hebron. And David made a feast for Abner and the men who were with him.

21 Т огава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израел при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир.

Then Abner said to David, “I will arise and go, and gather all Israel to my lord the king, that they may make a covenant with you, and that you may reign over all that your heart desires.” So David sent Abner away, and he went in peace. Joab Murders Abner

22 А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.

At that moment the servants of David and Joab came from a raid and brought much spoil with them. But Abner was not with David in Hebron, for he had sent him away, and he had gone in peace.

23 С лед като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.

When Joab and all the troops that were with him had come, they told Joab, saying, “Abner the son of Ner came to the king, and he sent him away, and he has gone in peace.”

24 Т огава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?

Then Joab came to the king and said, “What have you done? Look, Abner came to you; why is it that you sent him away, and he has already gone?

25 З наеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш.

Surely you realize that Abner the son of Ner came to deceive you, to know your going out and your coming in, and to know all that you are doing.”

26 И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.

And when Joab had gone from David’s presence, he sent messengers after Abner, who brought him back from the well of Sirah. But David did not know it.

27 И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря.

Now when Abner had returned to Hebron, Joab took him aside in the gate to speak with him privately, and there stabbed him in the stomach, so that he died for the blood of Asahel his brother.

28 А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред Господа до века за кръвта на Авенир, Нировия син.

Afterward, when David heard it, he said, “My kingdom and I are guiltless before the Lord forever of the blood of Abner the son of Ner.

29 Н ека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

Let it rest on the head of Joab and on all his father’s house; and let there never fail to be in the house of Joab one who has a discharge or is a leper, who leans on a staff or falls by the sword, or who lacks bread.”

30 Т ака Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.

So Joab and Abishai his brother killed Abner, because he had killed their brother Asahel at Gibeon in the battle. David’s Mourning for Abner

31 Т огава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката.

Then David said to Joab and to all the people who were with him, “Tear your clothes, gird yourselves with sackcloth, and mourn for Abner.” And King David followed the coffin.

32 П огребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.

So they buried Abner in Hebron; and the king lifted up his voice and wept at the grave of Abner, and all the people wept.

33 Ц арят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният?

And the king sang a lament over Abner and said: “Should Abner die as a fool dies?

34 Р ъцете ти не бяха вързани, нито краката ти - сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него.

Your hands were not bound Nor your feet put into fetters; As a man falls before wicked men, so you fell.” Then all the people wept over him again.

35 П осле целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето.

And when all the people came to persuade David to eat food while it was still day, David took an oath, saying, “God do so to me, and more also, if I taste bread or anything else till the sun goes down!”

36 И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.

Now all the people took note of it, and it pleased them, since whatever the king did pleased all the people.

37 З ащото в онзи ден целият народ и целият Израел разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.

For all the people and all Israel understood that day that it had not been the king’s intent to kill Abner the son of Ner.

38 А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израел!

Then the king said to his servants, “Do you not know that a prince and a great man has fallen this day in Israel?

39 Д нес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.

And I am weak today, though anointed king; and these men, the sons of Zeruiah, are too harsh for me. The Lord shall repay the evildoer according to his wickedness.”