1 П оради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

Therefore, leaving the discussion of the elementary principles of Christ, let us go on to perfection, not laying again the foundation of repentance from dead works and of faith toward God,

2 у чение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

of the doctrine of baptisms, of laying on of hands, of resurrection of the dead, and of eternal judgment.

3 И това ще направим, ако Бог позволи.

And this we will do if God permits.

4 З ащото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

For it is impossible for those who were once enlightened, and have tasted the heavenly gift, and have become partakers of the Holy Spirit,

5 и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

and have tasted the good word of God and the powers of the age to come,

6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

if they fall away, to renew them again to repentance, since they crucify again for themselves the Son of God, and put Him to an open shame.

7 З ащото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

For the earth which drinks in the rain that often comes upon it, and bears herbs useful for those by whom it is cultivated, receives blessing from God;

8 н о ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.

but if it bears thorns and briers, it is rejected and near to being cursed, whose end is to be burned. A Better Estimate

9 О баче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

But, beloved, we are confident of better things concerning you, yes, things that accompany salvation, though we speak in this manner.

10 З ащото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

For God is not unjust to forget your work and labor of love which you have shown toward His name, in that you have ministered to the saints, and do minister.

11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

And we desire that each one of you show the same diligence to the full assurance of hope until the end,

12 д а не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Божието обещание е надеждно

that you do not become sluggish, but imitate those who through faith and patience inherit the promises. God’s Infallible Purpose in Christ

13 З ащото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

For when God made a promise to Abraham, because He could swear by no one greater, He swore by Himself,

14 " Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа."

saying, “Surely blessing I will bless you, and multiplying I will multiply you.”

15 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

And so, after he had patiently endured, he obtained the promise.

16 З ащото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

For men indeed swear by the greater, and an oath for confirmation is for them an end of all dispute.

17 т ака и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

Thus God, determining to show more abundantly to the heirs of promise the immutability of His counsel, confirmed it by an oath,

18 т ака че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;

that by two immutable things, in which it is impossible for God to lie, we might have strong consolation, who have fled for refuge to lay hold of the hope set before us.

19 к оято имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

This hope we have as an anchor of the soul, both sure and steadfast, and which enters the Presence behind the veil,

20 к ъдето Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.

where the forerunner has entered for us, even Jesus, having become High Priest forever according to the order of Melchizedek.