1 С лед това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

Afterward Moses and Aaron went in and told Pharaoh, “Thus says the Lord God of Israel: ‘Let My people go, that they may hold a feast to Me in the wilderness.’”

2 Н о фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

And Pharaoh said, “Who is the Lord, that I should obey His voice to let Israel go? I do not know the Lord, nor will I let Israel go.”

3 А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

So they said, “The God of the Hebrews has met with us. Please, let us go three days’ journey into the desert and sacrifice to the Lord our God, lest He fall upon us with pestilence or with the sword.”

4 Н о египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

Then the king of Egypt said to them, “Moses and Aaron, why do you take the people from their work? Get back to your labor.”

5 Ф араонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

And Pharaoh said, “Look, the people of the land are many now, and you make them rest from their labor!”

6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

So the same day Pharaoh commanded the taskmasters of the people and their officers, saying,

7 Н е давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

“You shall no longer give the people straw to make brick as before. Let them go and gather straw for themselves.

8 Н о колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

And you shall lay on them the quota of bricks which they made before. You shall not reduce it. For they are idle; therefore they cry out, saying, ‘Let us go and sacrifice to our God.’

9 Н ека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

Let more work be laid on the men, that they may labor in it, and let them not regard false words.”

10 И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

And the taskmasters of the people and their officers went out and spoke to the people, saying, “Thus says Pharaoh: ‘I will not give you straw.

11 В ие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

Go, get yourselves straw where you can find it; yet none of your work will be reduced.’”

12 З атова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

So the people were scattered abroad throughout all the land of Egypt to gather stubble instead of straw.

13 А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

And the taskmasters forced them to hurry, saying, “Fulfill your work, your daily quota, as when there was straw.”

14 И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

Also the officers of the children of Israel, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten and were asked, “Why have you not fulfilled your task in making brick both yesterday and today, as before?”

15 Т огава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

Then the officers of the children of Israel came and cried out to Pharaoh, saying, “Why are you dealing thus with your servants?

16 П лява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

There is no straw given to your servants, and they say to us, ‘Make brick!’ And indeed your servants are beaten, but the fault is in your own people.”

17 Н о той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

But he said, “You are idle! Idle! Therefore you say, ‘Let us go and sacrifice to the Lord.’

18 И дете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

Therefore go now and work; for no straw shall be given you, yet you shall deliver the quota of bricks.”

19 И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

And the officers of the children of Israel saw that they were in trouble after it was said, “You shall not reduce any bricks from your daily quota.”

20 И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

Then, as they came out from Pharaoh, they met Moses and Aaron who stood there to meet them.

21 и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

And they said to them, “Let the Lord look on you and judge, because you have made us abhorrent in the sight of Pharaoh and in the sight of his servants, to put a sword in their hand to kill us.” Israel’s Deliverance Assured

22 Т огава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

So Moses returned to the Lord and said, “Lord, why have You brought trouble on this people? Why is it You have sent me?

23 З ащото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?

For since I came to Pharaoh to speak in Your name, he has done evil to this people; neither have You delivered Your people at all.”