1 С лед като мадиамският жрец Йотор, Моисеевият тъст, чу за всичко, което Бог извършил за Моисей и за народа Си Израел, как Господ извел Израел от Египет,

And Jethro, the priest of Midian, Moses’ father-in-law, heard of all that God had done for Moses and for Israel His people—that the Lord had brought Israel out of Egypt.

2 т о Моисеевият тъст Йотор взе Сепфора, Моисеевата жена (след като я беше изпратил назад),

Then Jethro, Moses’ father-in-law, took Zipporah, Moses’ wife, after he had sent her back,

3 и двамата ѝ сина (от които името на единия беше Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришълец станах в чужда земя;

with her two sons, of whom the name of one was Gershom (for he said, “I have been a stranger in a foreign land”)

4 и мето на другия беше Елиезер, защото Моисей беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от фараоновия меч);

and the name of the other was Eliezer (for he said, “The God of my father was my help, and delivered me from the sword of Pharaoh”);

5 и Йотор, Моисеевият тъст, дойде при Моисей със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, където се беше разположил на стан,

and Jethro, Moses’ father-in-law, came with his sons and his wife to Moses in the wilderness, where he was encamped at the mountain of God.

6 и извести на Моисей: Аз, тъст ти Йотор, идвам при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея.

Now he had said to Moses, “I, your father-in-law Jethro, am coming to you with your wife and her two sons with her.”

7 Т огава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра.

So Moses went out to meet his father-in-law, bowed down, and kissed him. And they asked each other about their well-being, and they went into the tent.

8 И Моисей разказа на тъста си всичко, което беше направил Господ на фараон и на египтяните заради Израел, и всички мъчнотии, които ги сполетяха по пътя, и как Господ ги избави.

And Moses told his father-in-law all that the Lord had done to Pharaoh and to the Egyptians for Israel’s sake, all the hardship that had come upon them on the way, and how the Lord had delivered them.

9 А Йотор се зарадва много за цялото добро, което Господ беше направил на Израел, като го избави от ръката на египтяните.

Then Jethro rejoiced for all the good which the Lord had done for Israel, whom He had delivered out of the hand of the Egyptians.

10 Т огава Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от фараоновата ръка, Който избави народа от ръката на египтяните.

And Jethro said, “Blessed be the Lord, who has delivered you out of the hand of the Egyptians and out of the hand of Pharaoh, and who has delivered the people from under the hand of the Egyptians.

11 С ега зная, че Господ е по-велик от всички богове - даже и в това, с което те се гордееха, Той ги превъзхожда.

Now I know that the Lord is greater than all the gods; for in the very thing in which they behaved proudly, He was above them.”

12 Т огава Моисеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всички Израелеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

Then Jethro, Moses’ father-in-law, took a burnt offering and other sacrifices to offer to God. And Aaron came with all the elders of Israel to eat bread with Moses’ father-in-law before God.

13 Н а другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

And so it was, on the next day, that Moses sat to judge the people; and the people stood before Moses from morning until evening.

14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

So when Moses’ father-in-law saw all that he did for the people, he said, “What is this thing that you are doing for the people? Why do you alone sit, and all the people stand before you from morning until evening?”

15 А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

And Moses said to his father-in-law, “Because the people come to me to inquire of God.

16 К огато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

When they have a difficulty, they come to me, and I judge between one and another; and I make known the statutes of God and His laws.”

17 Н о Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

So Moses’ father-in-law said to him, “The thing that you do is not good.

18 И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

Both you and these people who are with you will surely wear yourselves out. For this thing is too much for you; you are not able to perform it by yourself.

19 С ега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

Listen now to my voice; I will give you counsel, and God will be with you: Stand before God for the people, so that you may bring the difficulties to God.

20 и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

And you shall teach them the statutes and the laws, and show them the way in which they must walk and the work they must do.

21 Н о при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

Moreover you shall select from all the people able men, such as fear God, men of truth, hating covetousness; and place such over them to be rulers of thousands, rulers of hundreds, rulers of fifties, and rulers of tens.

22 и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.

And let them judge the people at all times. Then it will be that every great matter they shall bring to you, but every small matter they themselves shall judge. So it will be easier for you, for they will bear the burden with you.

23 А ко направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият този народ ще се разотиде доволен.

If you do this thing, and God so commands you, then you will be able to endure, and all this people will also go to their place in peace.”

24 И Моисей послуша думите на тъста си и направи всичко, което му каза.

So Moses heeded the voice of his father-in-law and did all that he had said.

25 М оисей избра способни мъже измежду целия Израел, които постави началници над народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

And Moses chose able men out of all Israel, and made them heads over the people: rulers of thousands, rulers of hundreds, rulers of fifties, and rulers of tens.

26 Т е съдеха народа по всяко време; трудните дела донасяха на Моисей, а за всяко малко дело отсъждаха сами.

So they judged the people at all times; the hard cases they brought to Moses, but they judged every small case themselves.

27 С лед това Моисей изпрати тъста си и той се върна в своята земя.

Then Moses let his father-in-law depart, and he went his way to his own land.