1 И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади.

Now it happened, when Saul had returned from following the Philistines, that it was told him, saying, “Take note! David is in the Wilderness of En Gedi.”

2 Т огава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израел и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

Then Saul took three thousand chosen men from all Israel, and went to seek David and his men on the Rocks of the Wild Goats.

3 Т ой стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.

So he came to the sheepfolds by the road, where there was a cave; and Saul went in to attend to his needs. (David and his men were staying in the recesses of the cave.)

4 И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.

Then the men of David said to him, “This is the day of which the Lord said to you, ‘Behold, I will deliver your enemy into your hand, that you may do to him as it seems good to you.’” And David arose and secretly cut off a corner of Saul’s robe.

5 А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола.

Now it happened afterward that David’s heart troubled him because he had cut Saul’s robe.

6 Т огава каза на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

And he said to his men, “The Lord forbid that I should do this thing to my master, the Lord ’s anointed, to stretch out my hand against him, seeing he is the anointed of the Lord.”

7 С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си.

So David restrained his servants with these words, and did not allow them to rise against Saul. And Saul got up from the cave and went on his way.

8 П осле Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.

David also arose afterward, went out of the cave, and called out to Saul, saying, “My lord the king!” And when Saul looked behind him, David stooped with his face to the earth, and bowed down.

9 И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

And David said to Saul: “Why do you listen to the words of men who say, ‘Indeed David seeks your harm’?

10 Е то, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

Look, this day your eyes have seen that the Lord delivered you today into my hand in the cave, and someone urged me to kill you. But my eye spared you, and I said, ‘I will not stretch out my hand against my lord, for he is the Lord ’s anointed.’

11 В иж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.

Moreover, my father, see! Yes, see the corner of your robe in my hand! For in that I cut off the corner of your robe, and did not kill you, know and see that there is neither evil nor rebellion in my hand, and I have not sinned against you. Yet you hunt my life to take it.

12 Г оспод нека съди между мен и теб и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе.

Let the Lord judge between you and me, and let the Lord avenge me on you. But my hand shall not be against you.

13 К акто казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.

As the proverb of the ancients says, ‘Wickedness proceeds from the wicked.’ But my hand shall not be against you.

14 С лед кого е излязъл Израелевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.

After whom has the king of Israel come out? Whom do you pursue? A dead dog? A flea?

15 И така, Господ нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.

Therefore let the Lord be judge, and judge between you and me, and see and plead my case, and deliver me out of your hand.”

16 С лед като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.

So it was, when David had finished speaking these words to Saul, that Saul said, “ Is this your voice, my son David?” And Saul lifted up his voice and wept.

17 И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото.

Then he said to David: “You are more righteous than I; for you have rewarded me with good, whereas I have rewarded you with evil.

18 Т и показа днес, че си ми направил добро, защото, когато Господ ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби.

And you have shown this day how you have dealt well with me; for when the Lord delivered me into your hand, you did not kill me.

19 П онеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

For if a man finds his enemy, will he let him get away safely? Therefore may the Lord reward you with good for what you have done to me this day.

20 С ега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израелевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

And now I know indeed that you shall surely be king, and that the kingdom of Israel shall be established in your hand.

21 И така, закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

Therefore swear now to me by the Lord that you will not cut off my descendants after me, and that you will not destroy my name from my father’s house.”

22 И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.

So David swore to Saul. And Saul went home, but David and his men went up to the stronghold.