1 С лед това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син - една хубавица на име Тамар.

After this Absalom the son of David had a lovely sister, whose name was Tamar; and Amnon the son of David loved her.

2 А Амнон, дотолкова се измъчваше, че се разболя заради сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше много трудно да стори нещо с нея.

Amnon was so distressed over his sister Tamar that he became sick; for she was a virgin. And it was improper for Amnon to do anything to her.

3 Н о Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Йонадав беше много хитър човек.

But Amnon had a friend whose name was Jonadab the son of Shimeah, David’s brother. Now Jonadab was a very crafty man.

4 Т ой каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината ? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.

And he said to him, “Why are you, the king’s son, becoming thinner day after day? Will you not tell me?” Amnon said to him, “I love Tamar, my brother Absalom’s sister.”

5 А Йонадав му предложи: Легни на леглото си и се престори на болен. Когато баща ти дойде да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека ми даде хляб да ям и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.

So Jonadab said to him, “Lie down on your bed and pretend to be ill. And when your father comes to see you, say to him, ‘Please let my sister Tamar come and give me food, and prepare the food in my sight, that I may see it and eat it from her hand.’”

6 И така, Амнон легна и се престори на болен, а когато царят дойде да го види, Амнон му каза: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека направи пред мене две питки, за да ям от ръката ѝ.

Then Amnon lay down and pretended to be ill; and when the king came to see him, Amnon said to the king, “Please let Tamar my sister come and make a couple of cakes for me in my sight, that I may eat from her hand.”

7 Т огава Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.

And David sent home to Tamar, saying, “Now go to your brother Amnon’s house, and prepare food for him.”

8 И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше на легло. И като взе и замеси тесто, направи питки пред него и ги изпържи.

So Tamar went to her brother Amnon’s house; and he was lying down. Then she took flour and kneaded it, made cakes in his sight, and baked the cakes.

9 П осле взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. Амнон нареди: Изведете всички навън! И всички си излязоха.

And she took the pan and placed them out before him, but he refused to eat. Then Amnon said, “Have everyone go out from me.” And they all went out from him.

10 Т огава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И така, Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.

Then Amnon said to Tamar, “Bring the food into the bedroom, that I may eat from your hand.” And Tamar took the cakes which she had made, and brought them to Amnon her brother in the bedroom.

11 А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: Ела, легни с мене, сестро моя.

Now when she had brought them to him to eat, he took hold of her and said to her, “Come, lie with me, my sister.”

12 Н о тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израел. Не върши това безумие!

But she answered him, “No, my brother, do not force me, for no such thing should be done in Israel. Do not do this disgraceful thing!

13 А з къде ще скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израел. И така, сега, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

And I, where could I take my shame? And as for you, you would be like one of the fools in Israel. Now therefore, please speak to the king; for he will not withhold me from you.”

14 Н о той отказа да послуша думите ѝ; и понеже беше по-силен от нея, изнасили я и лежа с нея.

However, he would not heed her voice; and being stronger than she, he forced her and lay with her.

15 Т огава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обичал. И Амнон ѝ каза: Стани, върви си.

Then Amnon hated her exceedingly, so that the hatred with which he hated her was greater than the love with which he had loved her. And Amnon said to her, “Arise, be gone!”

16 А тя му отговори: Не така, защото това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми направи. Но той отказа да я послуша.

So she said to him, “No, indeed! This evil of sending me away is worse than the other that you did to me.” But he would not listen to her.

17 И извика момъка, който му прислужваше, и му заповяда: Изведи сега тази вън оттук и заключи вратата след нея.

Then he called his servant who attended him, and said, “Here! Put this woman out, away from me, and bolt the door behind her.”

18 А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи. И така, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея.

Now she had on a robe of many colors, for the king’s virgin daughters wore such apparel. And his servant put her out and bolted the door behind her.

19 Т огава Тамар сложи пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, тръгна си и викаше, като вървеше. Отмъщението на Авесалом

Then Tamar put ashes on her head, and tore her robe of many colors that was on her, and laid her hand on her head and went away crying bitterly.

20 А брат ѝ Авесалом я попита: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Мълчи сега, сестро моя. Той ти е брат. Не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.

And Absalom her brother said to her, “Has Amnon your brother been with you? But now hold your peace, my sister. He is your brother; do not take this thing to heart.” So Tamar remained desolate in her brother Absalom’s house.

21 А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.

But when King David heard of all these things, he was very angry.

22 О свен това Авесалом не казваше на Амнон нито зло, нито добро. Но Авесалом мразеше Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар.

And Absalom spoke to his brother Amnon neither good nor bad. For Absalom hated Amnon, because he had forced his sister Tamar. Absalom Murders Amnon

23 С лед цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо до Ефрем. И Авесалом покани всички царски синове.

And it came to pass, after two full years, that Absalom had sheepshearers in Baal Hazor, which is near Ephraim; so Absalom invited all the king’s sons.

24 А весалом отиде и при царя и му каза: Слугата ти има сега стригачи. Нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.

Then Absalom came to the king and said, “Kindly note, your servant has sheepshearers; please, let the king and his servants go with your servant.”

25 А царят отвърна на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.

But the king said to Absalom, “No, my son, let us not all go now, lest we be a burden to you.” Then he urged him, but he would not go; and he blessed him.

26 Т огава Авесалом каза: Ако не, тогава нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с тебе?

Then Absalom said, “If not, please let my brother Amnon go with us.” And the king said to him, “Why should he go with you?”

27 Н о понеже Авесалом настояваше, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.

But Absalom urged him; so he let Amnon and all the king’s sons go with him.

28 Т огава Авесалом заповяда на слугите си: Внимавайте - когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон!, тогава го убийте. Не се бойте! Не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри.

Now Absalom had commanded his servants, saying, “Watch now, when Amnon’s heart is merry with wine, and when I say to you, ‘Strike Amnon!’ then kill him. Do not be afraid. Have I not commanded you? Be courageous and valiant.”

29 И Авесаломовите слуги постъпиха с Амнон, както Авесалом заповяда. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки на мулето си и побегнаха.

So the servants of Absalom did to Amnon as Absalom had commanded. Then all the king’s sons arose, and each one got on his mule and fled.

30 И докато те бяха още на път, до Давид стигна слух, че Авесалом избил всички царски синове и не останал нито един от тях.

And it came to pass, while they were on the way, that news came to David, saying, “Absalom has killed all the king’s sons, and not one of them is left!”

31 Т огава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята. И всичките му слуги, които присъстваха там, раздраха дрехите си.

So the king arose and tore his garments and lay on the ground, and all his servants stood by with their clothes torn.

32 А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи, царските синове. Само Амнон е умрял, понеже с дума от Авесалом това е било решено от деня, когато Амнон обезчести сестра му Тамар.

Then Jonadab the son of Shimeah, David’s brother, answered and said, “Let not my lord suppose they have killed all the young men, the king’s sons, for only Amnon is dead. For by the command of Absalom this has been determined from the day that he forced his sister Tamar.

33 И така, сега господарят ми, царят, да не се безпокои от мисълта, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.

Now therefore, let not my lord the king take the thing to his heart, to think that all the king’s sons are dead. For only Amnon is dead.” Absalom Flees to Geshur

34 А Авесалом побегна. В това време момъкът, който пазеше на стража, като погледна, видя, че много хора идваха по пътя зад него край хълма.

Then Absalom fled. And the young man who was keeping watch lifted his eyes and looked, and there, many people were coming from the road on the hillside behind him.

35 Й онадав каза на царя: Ето, царските синове идват. Както каза слугата ти, така е станало.

And Jonadab said to the king, “Look, the king’s sons are coming; as your servant said, so it is.”

36 С лед като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.

So it was, as soon as he had finished speaking, that the king’s sons indeed came, and they lifted up their voice and wept. Also the king and all his servants wept very bitterly.

37 Н о Авесалом побегна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалееше за сина си всеки ден.

But Absalom fled and went to Talmai the son of Ammihud, king of Geshur. And David mourned for his son every day.

38 И така, Авесалом побегна, отиде в Гесур и живя там три години.

So Absalom fled and went to Geshur, and was there three years.

39 А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.

And King David longed to go to Absalom. For he had been comforted concerning Amnon, because he was dead.