1 И маше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

Now there was a man from the mountains of Ephraim, whose name was Micah.

2 Т ой каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.

And he said to his mother, “The eleven hundred shekels of silver that were taken from you, and on which you put a curse, even saying it in my ears—here is the silver with me; I took it.” And his mother said, “ May you be blessed by the Lord, my son!”

3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.

So when he had returned the eleven hundred shekels of silver to his mother, his mother said, “I had wholly dedicated the silver from my hand to the Lord for my son, to make a carved image and a molded image; now therefore, I will return it to you.”

4 Н о Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.

Thus he returned the silver to his mother. Then his mother took two hundred shekels of silver and gave them to the silversmith, and he made it into a carved image and a molded image; and they were in the house of Micah.

5 Т ози човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.

The man Micah had a shrine, and made an ephod and household idols; and he consecrated one of his sons, who became his priest.

6 П о това време в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.

In those days there was no king in Israel; everyone did what was right in his own eyes.

7 И маше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.

Now there was a young man from Bethlehem in Judah, of the family of Judah; he was a Levite, and was staying there.

8 Т ози момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

The man departed from the city of Bethlehem in Judah to stay wherever he could find a place. Then he came to the mountains of Ephraim, to the house of Micah, as he journeyed.

9 М ихей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.

And Micah said to him, “Where do you come from?” So he said to him, “I am a Levite from Bethlehem in Judah, and I am on my way to find a place to stay.”

10 Т огава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.

Micah said to him, “Dwell with me, and be a father and a priest to me, and I will give you ten shekels of silver per year, a suit of clothes, and your sustenance.” So the Levite went in.

11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.

Then the Levite was content to dwell with the man; and the young man became like one of his sons to him.

12 М ихей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

So Micah consecrated the Levite, and the young man became his priest, and lived in the house of Micah.

13 Т огава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.

Then Micah said, “Now I know that the Lord will be good to me, since I have a Levite as priest!”