1 И маше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

And there was a man of the hill-country of Ephraim, whose name was Micah.

2 Т ой каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.

And he said unto his mother, The eleven hundred pieces of silver that were taken from thee, about which thou didst utter a curse, and didst also speak it in mine ears, behold, the silver is with me; I took it. And his mother said, Blessed be my son of Jehovah.

3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.

And he restored the eleven hundred pieces of silver to his mother; and his mother said, I verily dedicate the silver unto Jehovah from my hand for my son, to make a graven image and a molten image: now therefore I will restore it unto thee.

4 Н о Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.

And when he restored the money unto his mother, his mother took two hundred pieces of silver, and gave them to the founder, who made thereof a graven image and a molten image: and it was in the house of Micah.

5 Т ози човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.

And the man Micah had a house of gods, and he made an ephod, and teraphim, and consecrated one of his sons, who became his priest.

6 П о това време в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.

In those days there was no king in Israel: every man did that which was right in his own eyes.

7 И маше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.

And there was a young man out of Beth-lehem-judah, of the family of Judah, who was a Levite; and he sojourned there.

8 Т ози момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

And the man departed out of the city, out of Beth-lehem-judah, to sojourn where he could find a place, and he came to the hill-country of Ephraim to the house of Micah, as he journeyed.

9 М ихей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.

And Micah said unto him, Whence comest thou? And he said unto him, I am a Levite of Beth-lehem-judah, and I go to sojourn where I may find a place.

10 Т огава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.

And Micah said unto him, Dwell with me, and be unto me a father and a priest, and I will give thee ten pieces of silver by the year, and a suit of apparel, and thy victuals. So the Levite went in.

11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.

And the Levite was content to dwell with the man; and the young man was unto him as one of his sons.

12 М ихей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

And Micah consecrated the Levite, and the young man became his priest, and was in the house of Micah.

13 Т огава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.

Then said Micah, Now know I that Jehovah will do me good, seeing I have a Levite to my priest.