1 З атова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;

Wherefore when we could no longer forbear, we thought it good to be left behind at Athens alone;

2 и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

and sent Timothy, our brother and God's minister in the gospel of Christ, to establish you, and to comfort you concerning your faith;

3 з а да не се разколебава никой от тези скърби; защото вие знаете, че за това сме определени.

that no man be moved by these afflictions; for yourselves know that hereunto we are appointed.

4 З ащото когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

For verily, when we were with you, we told you beforehand that we are to suffer affliction; even as it came to pass, and ye know.

5 И по тази причина, когато не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят и трудът ни да бъде напразно.

For this cause I also, when I could no longer forbear, sent that I might know your faith, lest by any means the tempter had tempted you, and our labor should be in vain.

6 Н о сега, когато Тимотей дойде при нас и ни донесе добри вести за вярата и любовта ви и че винаги си спомняте с добро за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

But when Timothy came even now unto us from you, and brought us glad tidings of your faith and love, and that ye have good remembrance of us always, longing to see us, even as we also to see you;

7 з атова, братя, при цялата наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

for this cause, brethren, we were comforted over you in all our distress and affliction through your faith:

8 п онеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

for now we live, if ye stand fast in the Lord.

9 З ащото как можем достатъчно да благодарим на Бога за вас, за цялата тази радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

For what thanksgiving can we render again unto God for you, for all the joy wherewith we joy for your sakes before our God;

10 Н ощем и денем се молим най-усърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

night and day praying exceedingly that we may see your face, and may perfect that which is lacking in your faith?

11 А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано насочи пътя ни към вас.

Now may our God and Father himself, and our Lord Jesus, direct our way unto you:

12 И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всички, както и ние преизобилваме към вас,

and the Lord make you to increase and abound in love one toward another, and toward all men, even as we also do toward you;

13 з а да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всички Негови светии.

to the end he may establish your hearts unblameable in holiness before our God and Father, at the coming of our Lord Jesus with all his saints.