1 З атова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,

Wherefore, holy brethren, partakers of a heavenly calling, consider the Apostle and High Priest of our confession, even Jesus;

2 К ойто беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей - в целия Негов дом.

who was faithful to him that appointed him, as also was Moses in all his house.

3 П онеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.

For he hath been counted worthy of more glory than Moses, by so much as he that built the house hath more honor than the house.

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.

For every house is builded by some one; but he that built all things is God.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;

And Moses indeed was faithful in all his house as a servant, for a testimony of those things which were afterward to be spoken;

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

but Christ as a son, over his house; whose house are we, if we hold fast our boldness and the glorying of our hope firm unto the end.

7 З атова, както казва Святият Дух: "Днес, ако чуете гласа Му,

Wherefore, even as the Holy Spirit saith, To-day if ye shall hear his voice,

8 н е закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

Harden not your hearts, as in the provocation, Like as in the day of the trial in the wilderness,

9 к ъдето бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

Where your fathers tried me by proving me, And saw my works forty years.

10 З атова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища.

Wherefore I was displeased with this generation, And said, They do always err in their heart: But they did not know my ways;

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка."

As I sware in my wrath, They shall not enter into my rest.

12 В нимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

Take heed, brethren, lest haply there shall be in any one of you an evil heart of unbelief, in falling away from the living God:

13 н о се увещавайте един друг всеки ден, докато още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

but exhort one another day by day, so long as it is called To-day; lest any one of you be hardened by the deceitfulness of sin:

14 З ащото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;

for we are become partakers of Christ, if we hold fast the beginning of our confidence firm unto the end:

15 д окато се казва: "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението."

while it is said, To-day if ye shall hear his voice, Harden not your hearts, as in the provocation.

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?

For who, when they heard, did provoke? nay, did not all they that came out of Egypt by Moses?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

And with whom was he displeased forty years? was it not with them that sinned, whose bodies fell in the wilderness?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

And to whom sware he that they should not enter into his rest, but to them that were disobedient?

19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

And we see that they were not able to enter in because of unbelief.