1 А Йов отговори:

Then Job answered and said,

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

Of a truth I know that it is so: But how can man be just with God?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

If he be pleased to contend with him, He cannot answer him one of a thousand.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

He is wise in heart, and mighty in strength: Who hath hardened himself against him, and prospered?-

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

Him that removeth the mountains, and they know it not, When he overturneth them in his anger;

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

That shaketh the earth out of its place, And the pillars thereof tremble;

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

That commandeth the sun, and it riseth not, And sealeth up the stars;

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

That alone stretcheth out the heavens, And treadeth upon the waves of the sea;

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

That maketh the Bear, Orion, and the Pleiades, And the chambers of the south;

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

That doeth great things past finding out, Yea, marvellous things without number.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

Lo, he goeth by me, and I see him not: He passeth on also, but I perceive him not.

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

Behold, he seizeth the prey, who can hinder him? Who will say unto him, What doest thou?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

God will not withdraw his anger; The helpers of Rahab do stoop under him.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

How much less shall I answer him, And choose out my words to reason with him?

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

Whom, though I were righteous, yet would I not answer; I would make supplication to my judge.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

If I had called, and he had answered me, Yet would I not believe that he hearkened unto my voice.

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

For he breaketh me with a tempest, And multiplieth my wounds without cause.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

He will not suffer me to take my breath, But filleth me with bitterness.

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

If we speak of strength, lo, he is mighty! And if of justice, Who, saith he, will summon me?

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Though I be righteous, mine own mouth shall condemn me: Though I be perfect, it shall prove me perverse.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

I am perfect; I regard not myself; I despise my life.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

It is all one; therefore I say, He destroyeth the perfect and the wicked.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

If the scourge slay suddenly, He will mock at the trial of the innocent.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

The earth is given into the hand of the wicked; He covereth the faces of the judges thereof: If it be not he, who then is it?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

Now my days are swifter than a post: They flee away, they see no good,

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

They are passed away as the swift ships; As the eagle that swoopeth on the prey.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

If I say, I will forget my complaint, I will put off my sad countenance, and be of good cheer;

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

I am afraid of all my sorrows, I know that thou wilt not hold me innocent.

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

I shall be condemned; Why then do I labor in vain?

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

If I wash myself with snow water, And make my hands never so clean;

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Yet wilt thou plunge me in the ditch, And mine own clothes shall abhor me.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

For he is not a man, as I am, that I should answer him, That we should come together in judgment.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

There is no umpire betwixt us, That might lay his hand upon us both.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

Let him take his rod away from me, And let not his terror make me afraid:

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.

Then would I speak, and not fear him; For I am not so in myself.