1 С ине мой, ако си станал поръчител за ближния си или си дал ръка за някой чужд,

My son, if thou art become surety for thy neighbor, If thou hast stricken thy hands for a stranger;

2 т и си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.

Thou art snared with the words of thy mouth, Thou art taken with the words of thy mouth.

3 З атова, сине мой, направи следното и се отърви, тъй като си паднал в ръцете на ближния си: иди, падни при краката на ближния си и го моли настоятелно.

Do this now, my son, and deliver thyself, Seeing thou art come into the hand of thy neighbor: Go, humble thyself, and importune thy neighbor;

4 Н е давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

Give not sleep to thine eyes, Nor slumber to thine eyelids;

5 д окато не се отървеш - като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловец.

Deliver thyself as a roe from the hand of the hunter, And as a bird from the hand of the fowler.

6 И ди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките ѝ и бъди мъдър -

Go to the ant, thou sluggard; Consider her ways, and be wise:

7 к оято, макар че няма началник, надзирател или управител,

Which having no chief, Overseer, or ruler,

8 п риготвя си храната лете, събира яденето си по жътва.

Provideth her bread in the summer, And gathereth her food in the harvest.

9 Д окога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

How long wilt thou sleep, O sluggard? When wilt thou arise out of thy sleep?

10 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,

Yet a little sleep, a little slumber, A little folding of the hands to sleep:

11 т ака ще връхлети сиромашия върху тебе - като разбойник, и немотия - като въоръжен мъж.

So shall thy poverty come as a robber, And thy want as an armed man.

12 Ч овек нехранимайко, човек беззаконен е онзи, който ходи с извратени уста.

A worthless person, a man of iniquity, Is he that walketh with a perverse mouth;

13 Н амигва с очите си, говори с краката си, дава знак с пръстите си;

That winketh with his eyes, that speaketh with his feet, That maketh signs with his fingers;

14 к ойто има извратено сърце, непрестанно крои зло, сее раздори,

In whose heart is perverseness, Who deviseth evil continually, Who soweth discord.

15 з атова гибелта му ще дойде внезапно; изведнъж ще бъде съсипан, и то непоправимо.

Therefore shall his calamity come suddenly; On a sudden shall he be broken, and that without remedy.

16 Ш ест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му:

There are six things which Jehovah hateth; Yea, seven which are an abomination unto him:

17 н адменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв,

Haughty eyes, a lying tongue, And hands that shed innocent blood;

18 с ърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло,

A heart that deviseth wicked purposes, Feet that are swift in running to mischief,

19 н еверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя. Предпазване от прелюбодеяние

A false witness that uttereth lies, And he that soweth discord among brethren.

20 С ине мой, пази заповедта на баща си и не се отклонявай от наставлението на майка си -

My son, keep the commandment of thy father, And forsake not the law of thy mother:

21 з авържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.

Bind them continually upon thy heart; Tie them about thy neck.

22 К огато ходиш, наставлението ще те води; когато спиш, ще те пази; когато се събудиш, ще разговаря с тебе.

When thou walkest, it shall lead thee; When thou sleepest, it shall watch over thee; And when thou awakest, it shall talk with thee.

23 З ащото заповедта им е светилник и наставлението им е светлина, и поучителните им изобличения са път към живот.

For the commandment is a lamp; and the law is light; And reproofs of instruction are the way of life:

24 З а да те пазят от лоша жена, от ласкателния език на чужда жена.

To keep thee from the evil woman, From the flattery of the foreigner's tongue.

25 Д а не пожелаеш хубостта ѝ в сърцето си; да не те улови с клепачите си;

Lust not after her beauty in thy heart; Neither let her take thee with her eyelids.

26 з ащото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; а прелюбодейката лови скъпоценната душа.

For on account of a harlot a man is brought to a piece of bread; And the adulteress hunteth for the precious life.

27 М оже ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?

Can a man take fire in his bosom, And his clothes not be burned?

28 М оже ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не се опекат?

Or can one walk upon hot coals, And his feet not be scorched?

29 Т ака е с онзи, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея, няма да остане ненаказан.

So he that goeth in to his neighbor's wife; Whosoever toucheth her shall not be unpunished.

30 Д ори крадецът не се отървава ненаказан, даже ако краде, за да насити душата си, когато е гладен;

Men do not despise a thief, if he steal To satisfy himself when he is hungry:

31 и ако бъде хванат, той трябва да върне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.

But if he be found, he shall restore sevenfold; He shall give all the substance of his house.

32 О нзи, който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си.

He that committeth adultery with a woman is void of understanding: He doeth it who would destroy his own soul.

33 Б иене и позор ще намери и срамът му няма да се изличи.

Wounds and dishonor shall he get; And his reproach shall not be wiped away.

34 З ащото ревнуването на мъжа е истинска ярост; и той няма да пожали в деня на възмездието;

For jealousy is the rage of a man; And he will not spare in the day of vengeance.

35 н яма да иска да знае за никакъв откуп, нито ще се умилостиви, дори и да му дадеш много подаръци.

He will not regard any ransom; Neither will he rest content, though thou givest many gifts.