1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

And it came to pass, when king Hezekiah heard it, that he rent his clothes, and covered himself with sackcloth, and went into the house of Jehovah.

2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син.

And he sent Eliakim, who was over the household, and Shebna the scribe, and the elders of the priests, covered with sackcloth, unto Isaiah the prophet the son of Amoz.

3 Т е му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден, защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

And they said unto him, Thus saith Hezekiah, This day is a day of trouble, and of rebuke, and of contumely; for the children are come to the birth, and there is not strength to bring forth.

4 М оже би Господ, твоят Бог, ще чуе всички думи на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу; затова възнеси молба за остатъка, който е оцелял.

It may be Jehovah thy God will hear all the words of Rabshakeh, whom the king of Assyria his master hath sent to defy the living God, and will rebuke the words which Jehovah thy God hath heard: wherefore lift up thy prayer for the remnant that is left.

5 И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая,

So the servants of king Hezekiah came to Isaiah.

6 И сая им каза: Така да предадете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

And Isaiah said unto them, Thus shall ye say to your master, Thus saith Jehovah, Be not afraid of the words that thou hast heard, wherewith the servants of the king of Assyria have blasphemed me.

7 А з ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.

Behold, I will put a spirit in him, and he shall hear tidings, and shall return to his own land; and I will cause him to fall by the sword in his own land.

8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.

So Rabshakeh returned, and found the king of Assyria warring against Libnah; for he had heard that he was departed from Lachish.

9 А царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, пра̀ти пак посланици до Езекия, като каза:

And when he heard say of Tirhakah king of Ethiopia, Behold, he is come out to fight against thee, he sent messengers again unto Hezekiah, saying,

10 Т ака да говорите на Юдейския цар Езекия: Твоят Бог, на Когото се уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

Thus shall ye speak to Hezekiah king of Judah, saying, Let not thy God in whom thou trustest deceive thee, saying, Jerusalem shall not be given into the hand of the king of Assyria.

11 Е то, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?

Behold, thou hast heard what the kings of Assyria have done to all lands, by destroying them utterly: and shalt thou be delivered?

12 Б оговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

Have the gods of the nations delivered them, which my fathers have destroyed, Gozan, and Haran, and Rezeph, and the children of Eden that were in Telassar?

13 К ъде е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

Where is the king of Hamath, and the king of Arpad, and the king of the city of Sepharvaim, of Hena, and Ivvah?

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, той отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.

And Hezekiah received the letter from the hand of the messengers, and read it; and Hezekiah went up unto the house of Jehovah, and spread it before Jehovah.

15 И Езекия се помоли пред Господа: Господи, Боже Израелев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.

And Hezekiah prayed before Jehovah, and said, O Jehovah, the God of Israel, that sittest above the cherubim, thou art the God, even thou alone, of all the kingdoms of the earth; thou hast made heaven and earth.

16 П риклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати този да похули живия Бог.

Incline thine ear, O Jehovah, and hear; open thine eyes, O Jehovah, and see; and hear the words of Sennacherib, wherewith he hath sent him to defy the living God.

17 Н аистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

Of a truth, Jehovah, the kings of Assyria have laid waste the nations and their lands,

18 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

and have cast their gods into the fire; for they were no gods, but the work of men's hands, wood and stone; therefore they have destroyed them.

19 И така, сега, Господи, Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

Now therefore, O Jehovah our God, save thou us, I beseech thee, out of his hand, that all the kingdoms of the earth may know that thou Jehovah art God alone.

20 Т огава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израелевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

Then Isaiah the son of Amoz sent to Hezekiah, saying, Thus saith Jehovah, the God of Israel, Whereas thou hast prayed to me against Sennacherib king of Assyria, I have heard thee.

21 Е то словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, Сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.

This is the word that Jehovah hath spoken concerning him: The virgin daughter of Zion hath despised thee and laughed thee to scorn; the daughter of Jerusalem hath shaken her head at thee.

22 К ого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израелев.

Whom hast thou defied and blasphemed? and against whom hast thou exalted thy voice and lifted up thine eyes on high? even against the Holy One of Israel.

23 Г оспод си обидил ти чрез посланиците си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайното помещение по него, в гората на неговия Кармил.

By thy messengers thou hast defied the Lord, and hast said, With the multitude of my chariots am I come up to the height of the mountains, to the innermost parts of Lebanon; and I will cut down the tall cedars thereof, and the choice fir-trees thereof; and I will enter into his farthest lodging-place, the forest of his fruitful field.

24 А з изкопах и пих чужди води и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет.

I have digged and drunk strange waters, and with the sole of my feet will I dry up all the rivers of Egypt.

25 Н е си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.

Hast thou not heard how I have done it long ago, and formed it of ancient times? now have I brought it to pass, that it should be thine to lay waste fortified cities into ruinous heaps.

26 З атова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и като жито, препълнено, преди да стане стъбло.

Therefore their inhabitants were of small power, they were dismayed and confounded; they were as the grass of the field, and as the green herb, as the grass on the housetops, and as grain blasted before it is grown up.

27 Н о Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти и буйството ти против Мене.

But I know thy sitting down, and thy going out, and thy coming in, and thy raging against me.

28 П онеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си - в устните ти, и ще те върна през пътя, по който си дошъл.

Because of thy raging against me, and because thine arrogancy is come up into mine ears, therefore will I put my hook in thy nose, and my bridle in thy lips, and I will turn thee back by the way by which thou camest.

29 И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година - това, което израства от същото; а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.

And this shall be the sign unto thee: Ye shall eat this year that which groweth of itself, and in the second year that which springeth of the same; and in the third year sow ye, and reap, and plant vineyards, and eat the fruit thereof.

30 И оцелялото от Юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе.

And the remnant that is escaped of the house of Judah shall again take root downward, and bear fruit upward.

31 З ащото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион - оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

For out of Jerusalem shall go forth a remnant, and out of mount Zion they that shall escape: the zeal of Jehovah shall perform this.

32 З атова така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила.

Therefore thus saith Jehovah concerning the king of Assyria, He shall not come unto this city, nor shoot an arrow there, neither shall he come before it with shield, nor cast up a mound against it.

33 П о пътя, през който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва Господ;

By the way that he came, by the same shall he return, and he shall not come unto this city, saith Jehovah.

34 з ащото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.

For I will defend this city to save it, for mine own sake, and for my servant David's sake.

35 И в същата нощ ангел Господен излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато на сутринта станаха хората, всички онези бяха мъртви трупове.

And it came to pass that night, that the angel of Jehovah went forth, and smote in the camp of the Assyrians a hundred fourscore and five thousand: and when men arose early in the morning, behold, these were all dead bodies.

36 И така, асирийският цар Сенахирим си тръгна, върна се и живееше в Ниневия.

So Sennacherib king of Assyria departed, and went and returned, and dwelt at Nineveh.

37 А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.

And it came to pass, as he was worshipping in the house of Nisroch his god, that Adrammelech and Sharezer smote him with the sword: and they escaped into the land of Ararat. And Esar-haddon his son reigned in his stead.