1 С ине мой, не забравяй поуката ми и сърцето ти нека пази заповедите ми,

My son, forget not my law; But let thy heart keep my commandments:

2 з ащото дългоденствие, години на живот и мир ще ти прибавят те.

For length of days, and years of life, And peace, will they add to thee.

3 Б лагост и вярност нека не те изоставят; вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си.

Let not kindness and truth forsake thee: Bind them about thy neck; Write them upon the tablet of thy heart:

4 Т ака ще намериш благоволение и добро име пред Бога и хората.

So shalt thou find favor and good understanding In the sight of God and man.

5 У повавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.

Trust in Jehovah with all thy heart, And lean not upon thine own understanding:

6 В ъв всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.

In all thy ways acknowledge him, And he will direct thy paths.

7 Н е мисли себе си за мъдър; бой се от Господа и се отклонявай от зло;

Be not wise in thine own eyes; Fear Jehovah, and depart from evil:

8 т ова ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти.

It will be health to thy navel, And marrow to thy bones.

9 П очитай Господа от имота си и от първото на целия доход.

Honor Jehovah with thy substance, And with the first-fruits of all thine increase:

10 Т ака ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино.

So shall thy barns be filled with plenty, And thy vats shall overflow with new wine.

11 С ине мой, не презирай наказанието от Господа и да не ти дотяга, когато Той те изобличава,

My son, despise not the chastening of Jehovah; Neither be weary of his reproof:

12 з ащото Господ изобличава онзи, когото обича, както и бащата - сина, който му е мил.

For whom Jehovah loveth he reproveth; Even as a father the son in whom he delighteth.

13 Б лажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум,

Happy is the man that findeth wisdom, And the man that getteth understanding.

14 з ащото търговията с нея е по-изгодна от търговията със сребро и печалбата от нея - по-скъпа от чисто злато.

For the gaining of it is better than the gaining of silver, And the profit thereof than fine gold.

15 Т я е по-скъпоценна от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

She is more precious than rubies: And none of the things thou canst desire are to be compared unto her.

16 Д ългоденствие е в десницата ѝ и в левицата ѝ - богатство и слава.

Length of days is in her right hand; In her left hand are riches and honor.

17 П ътищата ѝ са пътища приятни и всичките ѝ пътеки - мир.

Her ways are ways of pleasantness, And all her paths are peace.

18 Т я е дърво на живот за тези, които я прегръщат, и блажени са онези, които я държат.

She is a tree of life to them that lay hold upon her: And happy is every one that retaineth her.

19 С мъдрост Господ основа земята, с разум утвърди небето.

Jehovah by wisdom founded the earth; By understanding he established the heavens.

20 Ч рез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса.

By his knowledge the depths were broken up, And the skies drop down the dew.

21 С ине мой, не отделяй тези неща от очите си; пази здравомислие и разсъдливост,

My son, let them not depart from thine eyes; Keep sound wisdom and discretion:

22 т ака те ще бъдат живот на душата ти и украшение на шията ти.

So shall they be life unto thy soul, And grace to thy neck.

23 Т огава ще ходиш безопасно по пътя си и кракът ти няма да се спъне.

Then shalt thou walk in thy way securely, And thy foot shall not stumble.

24 К огато лягаш, няма да се страхуваш. Да! Ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

When thou liest down, thou shalt not be afraid: Yea, thou shalt lie down, and thy sleep shall be sweet.

25 Н яма да се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите,

Be not afraid of sudden fear, Neither of the desolation of the wicked, when it cometh:

26 з ащото Господ ще бъде твое упование и ще опази крака ти от клопка.

For Jehovah will be thy confidence, And will keep thy foot from being taken.

27 Н е въздържай доброто от онези, на които се дължи, когато ти се отдава възможност да го направиш.

Withhold not good from them to whom it is due, When it is in the power of thy hand to do it.

28 Н е казвай на ближния си: Иди си, върни се пак утре и ще ти дам, когато имаш у себе си това, от което се нуждае.

Say not unto thy neighbor, Go, and come again, And to-morrow I will give; When thou hast it by thee.

29 Н е намисляй зло против ближния си, който с увереност живее при тебе.

Devise not evil against thy neighbor, Seeing he dwelleth securely by thee.

30 Н е се карай с някого без причина, щом не ти е направил зло.

Strive not with a man without cause, If he have done thee no harm.

31 Н е завиждай на човек-насилник и не избирай нито един от пътищата му,

Envy thou not the man of violence, And choose none of his ways.

32 з ащото Господ се гнуси от извратения, а общува интимно с праведните.

For the perverse is an abomination to Jehovah; But his friendship is with the upright.

33 П роклятия от Господа има в дома на нечестивия; а Той благославя жилището на праведните.

The curse of Jehovah is in the house of the wicked; But he blesseth the habitation of the righteous.

34 Н аистина Той се присмива на присмивателите, а на смирените дава благодат.

Surely he scoffeth at the scoffers; But he giveth grace unto the lowly.

35 М ъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам.

The wise shall inherit glory; But shame shall be the promotion of fools.