1 С ине мой, не забравяй поуката ми и сърцето ти нека пази заповедите ми,

My son, forget not my law; but let thine heart keep my commandments:

2 з ащото дългоденствие, години на живот и мир ще ти прибавят те.

for length of days, and long life, and peace, shall they add to thee.

3 Б лагост и вярност нека не те изоставят; вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си.

Let not mercy and truth forsake thee: bind them about thy neck; write them upon the table of thine heart:

4 Т ака ще намериш благоволение и добро име пред Бога и хората.

so shalt thou find favour and good understanding in the sight of God and man.

5 У повавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.

Trust in the Lord with all thine heart; and lean not unto thine own understanding.

6 В ъв всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.

In all thy ways acknowledge him, and he shall direct thy paths.

7 Н е мисли себе си за мъдър; бой се от Господа и се отклонявай от зло;

Be not wise in thine own eyes: fear the Lord, and depart from evil.

8 т ова ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти.

It shall be health to thy navel, and marrow to thy bones.

9 П очитай Господа от имота си и от първото на целия доход.

Honour the Lord with thy substance, and with the firstfruits of all thine increase:

10 Т ака ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино.

so shall thy barns be filled with plenty, and thy presses shall burst out with new wine.

11 С ине мой, не презирай наказанието от Господа и да не ти дотяга, когато Той те изобличава,

My son, despise not the chastening of the Lord; neither be weary of his correction:

12 з ащото Господ изобличава онзи, когото обича, както и бащата - сина, който му е мил.

for whom the Lord loveth he correcteth; even as a father the son in whom he delighteth.

13 Б лажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум,

Happy is the man that findeth wisdom, and the man that getteth understanding.

14 з ащото търговията с нея е по-изгодна от търговията със сребро и печалбата от нея - по-скъпа от чисто злато.

For the merchandise of it is better than the merchandise of silver, and the gain thereof than fine gold.

15 Т я е по-скъпоценна от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

She is more precious than rubies: and all the things thou canst desire are not to be compared unto her.

16 Д ългоденствие е в десницата ѝ и в левицата ѝ - богатство и слава.

Length of days is in her right hand; and in her left hand riches and honour.

17 П ътищата ѝ са пътища приятни и всичките ѝ пътеки - мир.

Her ways are ways of pleasantness, and all her paths are peace.

18 Т я е дърво на живот за тези, които я прегръщат, и блажени са онези, които я държат.

She is a tree of life to them that lay hold upon her: and happy is every one that retaineth her.

19 С мъдрост Господ основа земята, с разум утвърди небето.

The Lord by wisdom hath founded the earth; by understanding hath he established the heavens.

20 Ч рез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса.

By his knowledge the depths are broken up, and the clouds drop down the dew.

21 С ине мой, не отделяй тези неща от очите си; пази здравомислие и разсъдливост,

My son, let not them depart from thine eyes: keep sound wisdom and discretion:

22 т ака те ще бъдат живот на душата ти и украшение на шията ти.

so shall they be life unto thy soul, and grace to thy neck.

23 Т огава ще ходиш безопасно по пътя си и кракът ти няма да се спъне.

Then shalt thou walk in thy way safely, and thy foot shall not stumble.

24 К огато лягаш, няма да се страхуваш. Да! Ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

When thou liest down, thou shalt not be afraid: yea, thou shalt lie down, and thy sleep shall be sweet.

25 Н яма да се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите,

Be not afraid of sudden fear, neither of the desolation of the wicked, when it cometh.

26 з ащото Господ ще бъде твое упование и ще опази крака ти от клопка.

For the Lord shall be thy confidence, and shall keep thy foot from being taken.

27 Н е въздържай доброто от онези, на които се дължи, когато ти се отдава възможност да го направиш.

Withhold not good from them to whom it is due, when it is in the power of thine hand to do it.

28 Н е казвай на ближния си: Иди си, върни се пак утре и ще ти дам, когато имаш у себе си това, от което се нуждае.

Say not unto thy neighbour, Go, and come again, and to morrow I will give; when thou hast it by thee.

29 Н е намисляй зло против ближния си, който с увереност живее при тебе.

Devise not evil against thy neighbour, seeing he dwelleth securely by thee.

30 Н е се карай с някого без причина, щом не ти е направил зло.

Strive not with a man without cause, if he have done thee no harm.

31 Н е завиждай на човек-насилник и не избирай нито един от пътищата му,

Envy thou not the oppressor, and choose none of his ways.

32 з ащото Господ се гнуси от извратения, а общува интимно с праведните.

For the froward is abomination to the Lord: but his secret is with the righteous.

33 П роклятия от Господа има в дома на нечестивия; а Той благославя жилището на праведните.

The curse of the Lord is in the house of the wicked: but he blesseth the habitation of the just.

34 Н аистина Той се присмива на присмивателите, а на смирените дава благодат.

Surely he scorneth the scorners: but he giveth grace unto the lowly.

35 М ъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам.

The wise shall inherit glory: but shame shall be the promotion of fools.