1 Т огава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

What shall we say then? Shall we continue in sin, that grace may abound?

2 Д а не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него?

God forbid. How shall we, that are dead to sin, live any longer therein?

3 И ли не знаете, че всички ние, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му?

Know ye not, that so many of us as were baptized into Jesus Christ were baptized into his death?

4 З атова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

Therefore we are buried with him by baptism into death: that like as Christ was raised up from the dead by the glory of the Father, even so we also should walk in newness of life.

5 З ащото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;

For if we have been planted together in the likeness of his death, we shall be also in the likeness of his resurrection:

6 к ато знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.

knowing this, that our old man is crucified with him, that the body of sin might be destroyed, that henceforth we should not serve sin.

7 З ащото който е умрял, той е оправдан от греха.

For he that is dead is freed from sin.

8 Н о ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него,

Now if we be dead with Christ, we believe that we shall also live with him:

9 к ато знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

knowing that Christ being raised from the dead dieth no more; death hath no more dominion over him.

10 З ащото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, живее го за Бога.

For in that he died, he died unto sin once: but in that he liveth, he liveth unto God.

11 Т ака и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус.

Likewise reckon ye also yourselves to be dead indeed unto sin, but alive unto God through Jesus Christ our Lord.

12 И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти.

Let not sin therefore reign in your mortal body, that ye should obey it in the lusts thereof.

13 Н ито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

Neither yield ye your members as instruments of unrighteousness unto sin: but yield yourselves unto God, as those that are alive from the dead, and your members as instruments of righteousness unto God.

14 З ащото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. Истинската свобода

For sin shall not have dominion over you: for ye are not under the law, but under grace.

15 Т огава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

What then? shall we sin, because we are not under the law, but under grace? God forbid.

16 Н е знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате - било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Know ye not, that to whom ye yield yourselves servants to obey, his servants ye are to whom ye obey; whether of sin unto death, or of obedience unto righteousness?

17 Б лагодарение обаче на Бога, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учението, който ви бе предаден,

But God be thanked, that ye were the servants of sin, but ye have obeyed from the heart that form of doctrine which was delivered you.

18 и , освободени от греха, станахте слуги на правдата.

Being then made free from sin, ye became the servants of righteousness.

19 ( По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) Защото както предавахте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост.

I speak after the manner of men because of the infirmity of your flesh: for as ye have yielded your members servants to uncleanness and to iniquity unto iniquity; even so now yield your members servants to righteousness unto holiness.

20 З ащото когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата.

For when ye were the servants of sin, ye were free from righteousness.

21 К акъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

What fruit had ye then in those things whereof ye are now ashamed? for the end of those things is death.

22 Н о сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която сетнината е вечен живот.

But now being made free from sin, and become servants to God, ye have your fruit unto holiness, and the end everlasting life.

23 З ащото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.

For the wages of sin is death; but the gift of God is eternal life through Jesus Christ our Lord.