1 ( По слав. 80.) За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога - наша сила; възкликнете към Якововия Бог.

Sing aloud unto God our strength: make a joyful noise unto the God of Jacob.

2 З апейте псалом и звънете с тъпанче, благозвучна арфа и псалтир.

Take a psalm, and bring hither the timbrel, the pleasant harp with the psaltery.

3 З асвирете с тръба на новолуние, на пълнолуние, в деня на нашия празник.

Blow up the trumpet in the new moon, in the time appointed, on our solemn feast day.

4 З ащото това е закон за Израел, наредба от Якововия Бог.

For this was a statute for Israel, and a law of the God of Jacob.

5 Т ой го заповяда за заявление сред Йосиф, когато излезе против Египетската земя, където чух език, който не познавах.

This he ordained in Joseph for a testimony, when he went out through the land of Egypt: where I heard a language that I understood not.

6 О тстраних рамото му изпод товар; ръцете му се отърваха от кош.

I removed his shoulder from the burden: his hands were delivered from the pots.

7 В скръбно време ти ме призова и Аз те избавих; отговорих ти в скришно място на гърма; изпитах те при водите на Мерива. (Села.)

Thou calledst in trouble, and I delivered thee; I answered thee in the secret place of thunder: I proved thee at the waters of Meribah. Selah.

8 С лушай, народе Мой, и ще заявя пред вас, Израелю, ако би Ме послушал:

Hear, O my people, and I will testify unto thee: O Israel, if thou wilt hearken unto me;

9 Д а няма сред тебе чужди богове и да не се поклониш на чужд бог.

there shall no strange god be in thee; neither shalt thou worship any strange god.

10 А з съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя; отвори широко устата си и ще ги изпълня.

I am the Lord thy God, which brought thee out of the land of Egypt: open thy mouth wide, and I will fill it.

11 Н о народът Ми не послуша гласа Ми; Израел не Ме искаше.

But my people would not hearken to my voice; and Israel would none of me.

12 З атова ги оставих да вървят според упорството на сърцето си, за да ходят по своите си намерения.

So I gave them up unto their own hearts’ lust: and they walked in their own counsels.

13 Д ано Ме беше слушал народът Ми, да беше ходил Израел по Моите пътища!

Oh that my people had hearkened unto me, and Israel had walked in my ways!

14 С коро бих покорил неприятелите им и срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

I should soon have subdued their enemies, and turned my hand against their adversaries.

15 д аже ненавистниците на Господа щяха да се преструват на покорни пред Него; а благоденственото време на тези щеше да продължи завинаги;

The haters of the Lord should have submitted themselves unto him: but their time should have endured for ever.

16 и Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; и с мед от скала щях да те наситя.

He should have fed them also with the finest of the wheat: and with honey out of the rock should I have satisfied thee.