1 А веднъж, когато множеството Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

And it came to pass, that, as the people pressed upon him to hear the word of God, he stood by the lake of Gennesaret,

2 И видя две ладии, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

and saw two ships standing by the lake: but the fishermen were gone out of them, and were washing their nets.

3 И като влезе в една от ладиите, която беше на Симон, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множеството от ладията.

And he entered into one of the ships, which was Simon’s, and prayed him that he would thrust out a little from the land. And he sat down, and taught the people out of the ship.

4 С лед като престана да говори, каза на Симон: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за улов.

Now when he had left speaking, he said unto Simon, Launch out into the deep, and let down your nets for a draught.

5 А Симон отговори: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но щом казваш, ще хвърля мрежите.

And Simon answering said unto him, Master, we have toiled all the night, and have taken nothing: nevertheless at thy word I will let down the net.

6 И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.

And when they had this done, they inclosed a great multitude of fishes: and their net brake.

7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии - дотолкова, че щяха да потънат.

And they beckoned unto their partners, which were in the other ship, that they should come and help them. And they came, and filled both the ships, so that they began to sink.

8 А Симон Петър, като видя това, падна в краката на Исус и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

When Simon Peter saw it, he fell down at Jesus’ knees, saying, Depart from me; for I am a sinful man, O Lord.

9 П онеже той и всички, които бяха с него, се смаяха от улова на рибите, които хванаха,

For he was astonished, and all that were with him, at the draught of the fishes which they had taken:

10 с ъщо и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус каза на Симон: Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.

and so was also James, and John, the sons of Zebedee, which were partners with Simon. And Jesus said unto Simon, Fear not; from henceforth thou shalt catch men.

11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него. Излекуването на прокажения

And when they had brought their ships to land, they forsook all, and followed him.

12 И когато беше в един от градовете, ето, един човек, който целият беше прокажен, като видя Исус, падна на лицето си и Му се помоли с думите: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

And it came to pass, when he was in a certain city, behold a man full of leprosy: who seeing Jesus fell on his face, and besought him, saying, Lord, if thou wilt, thou canst make me clean.

13 А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага проказата го остави.

And he put forth his hand, and touched him, saying, I will: be thou clean. And immediately the leprosy departed from him.

14 И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей.

And he charged him to tell no man: but go, and shew thyself to the priest, and offer for thy cleansing, according as Moses commanded, for a testimony unto them.

15 Н о вестта за Него още повече се разнасяше; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

But so much the more went there a fame abroad of him: and great multitudes came together to hear, and to be healed by him of their infirmities.

16 А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше. Излекуването на парализирания

And he withdrew himself into the wilderness, and prayed.

17 И през един от тези дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и от Йерусалим; и Господнята сила беше с Него да изцелява.

And it came to pass on a certain day, as he was teaching, that there were Pharisees and doctors of the law sitting by, which were come out of every town of Galilee, and Judæa, and Jerusalem: and the power of the Lord was present to heal them.

18 И , ето, мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше парализиран; и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

And, behold, men brought in a bed a man which was taken with a palsy: and they sought means to bring him in, and to lay him before him.

19 Н о понеже не намериха откъде да го внесат вътре поради навалицата, качиха се на покрива и през покрива го спуснаха с постелката на средата пред Исус.

And when they could not find by what way they might bring him in because of the multitude, they went upon the housetop, and let him down through the tiling with his couch into the midst before Jesus.

20 И Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете.

And when he saw their faith, he said unto him, Man, thy sins are forgiven thee.

21 Т огава книжниците и фарисеите започнаха да разискват думите Му, като казваха: Кой е Този, Който богохулства? Кой може да прощава грехове освен един Бог?

And the scribes and the Pharisees began to reason, saying, Who is this which speaketh blasphemies? Who can forgive sins, but God alone?

22 Н о Исус, като видя разискванията им, им отговори: За какво размишлявате в сърцата си?

But when Jesus perceived their thoughts, he answering said unto them, What reason ye in your hearts?

23 К ое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани и ходи?

Whether is easier, to say, Thy sins be forgiven thee; or to say, Rise up and walk?

24 Н о за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика): Казвам ти: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си.

But that ye may know that the Son of man hath power upon earth to forgive sins, (he said unto the sick of the palsy,) I say unto thee, Arise, and take up thy couch, and go into thine house.

25 И начаса той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

And immediately he rose up before them, and took up that whereon he lay, and departed to his own house, glorifying God.

26 И те всички се смаяха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме удивителни неща. Призоваването на бирника Левий

And they were all amazed, and they glorified God, and were filled with fear, saying, We have seen strange things to day.

27 С лед това Исус, като излезе, видя един бирник на име Левий, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мене.

And after these things he went forth, and saw a publican, named Levi, sitting at the receipt of custom: and he said unto him, Follow me.

28 Т ой остави всичко, стана и тръгна след Него.

And he left all, rose up, and followed him.

29 А Левий приготви за Него голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

And Levi made him a great feast in his own house: and there was a great company of publicans and of others that sat down with them.

30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му и казваха: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

But their scribes and Pharisees murmured against his disciples, saying, Why do ye eat and drink with publicans and sinners?

31 И сус им отговори: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

And Jesus answering said unto them, They that are whole need not a physician; but they that are sick.

32 Н е съм дошъл да призова праведните, но грешните към покаяние. Исус отговаря на книжниците и фарисеите

I came not to call the righteous, but sinners to repentance.

33 И те Му казаха: Йоановите ученици често постят и се молят, също и учениците на фарисеите, а Твоите ядат и пият.

And they said unto him, Why do the disciples of John fast often, and make prayers, and likewise the disciples of the Pharisees; but thine eat and drink?

34 И сус им каза: Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях?

And he said unto them, Can ye make the children of the bridechamber fast, while the bridegroom is with them?

35 Щ е дойдат обаче дни, когато младоженецът ще бъде отнет от тях; тогава, през онези дни, ще постят.

But the days will come, when the bridegroom shall be taken away from them, and then shall they fast in those days.

36 К аза им още и притча: Никой не отдира парче от нова дреха, за да го пришие на вехта дреха; иначе и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не отива на вехтата.

And he spake also a parable unto them; No man putteth a piece of a new garment upon an old; if otherwise, then both the new maketh a rent, and the piece that was taken out of the new agreeth not with the old.

37 И никой не налива ново вино в стари мехове; защото новото вино ще пръсне меховете - и то самото ще изтече, и меховете ще се изхабят.

And no man putteth new wine into old bottles; else the new wine will burst the bottles, and be spilled, and the bottles shall perish.

38 Н о трябва да се налива ново вино в нови мехове.

But new wine must be put into new bottles; and both are preserved.

39 И никой, след като е пил старото вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-хубаво.

No man also having drunk old wine straightway desireth new: for he saith, The old is better.