1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.

So these three men ceased to answer Job, because he was righteous in his own eyes.

2 Т огава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;

Then was kindled the wrath of Elihu the son of Barachel the Buzite, of the kindred of Ram: against Job was his wrath kindled, because he justified himself rather than God.

3 с ъщо против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.

Also against his three friends was his wrath kindled, because they had found no answer, and yet had condemned Job.

4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.

Now Elihu had waited till Job had spoken, because they were elder than he.

5 Н о когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна. Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу

When Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, then his wrath was kindled.

6 Т огава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.

And Elihu the son of Barachel the Buzite answered and said, I am young, and ye are very old; wherefore I was afraid, and durst not shew you mine opinion.

7 А з казах: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост.

I said, Days should speak, and multitude of years should teach wisdom.

8 Н о има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

But there is a spirit in man: and the inspiration of the Almighty giveth them understanding.

9 Н е че хората са велики, затова да са и мъдри, нито че са стари, затова да разбират правосъдието.

Great men are not always wise: neither do the aged understand judgment.

10 И така, казвам: Слушайте мене; нека кажа и аз мнението си.

Therefore I said, Hearken to me; I also will shew mine opinion.

11 Е то, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете;

Behold, I waited for your words; I gave ear to your reasons, whilst ye searched out what to say.

12 в нимателно ви слушах и, ето, нито един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му;

Yea, I attended unto you, and, behold, there was none of you that convinced Job, or that answered his words:

13 з а да не кажете: Ние намерихме мъдрост; Бог ще го свали, а не човек.

lest ye should say, We have found out wisdom: God thrusteth him down, not man.

14 П онеже той не е отправил думите си против мене, то и аз няма да му отговоря според вашите речи.

Now he hath not directed his words against me: neither will I answer him with your speeches.

15 Т е се смайват, не отговарят вече, не намират нито дума да кажат.

They were amazed, they answered no more: they left off speaking.

16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече?

When I had waited, (for they spake not, but stood still, and answered no more;)

17 Н ека отговоря и аз от моя страна, нека кажа и аз мнението си.

I said, I will answer also my part, I also will shew mine opinion.

18 З ащото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска.

For I am full of matter, the spirit within me constraineth me.

19 Е то, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се пръсне като нови мехове.

Behold, my belly is as wine which hath no vent; it is ready to burst like new bottles.

20 Щ е проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря.

I will speak, that I may be refreshed: I will open my lips and answer.

21 Д алеч от мен е да гледам на лице или да полаская човека.

Let me not, I pray you, accept any man’s person, neither let me give flattering titles unto man.

22 З ащото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.

For I know not to give flattering titles; in so doing my maker would soon take me away.