1 А Корей, син на Исаар, син на Каат, Левиевия син, и Датан и Авирон, синове на Елиав, и Он, син на Фалет, Рувимови потомци, като си взеха хора,

Now Korah, the son of Izhar, the son of Kohath, the son of Levi, and Dathan and Abiram, the sons of Eliab, and On, the son of Peleth, sons of Reuben, took men:

2 с е вдигнаха против Моисей с двеста и петдесет души от израелтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

and they rose up before Moses, with certain of the children of Israel, two hundred and fifty princes of the assembly, famous in the congregation, men of renown:

3 И така, събраха се против Моисей и против Аарон и им казаха: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е сред тях. А защо възвисявате себе си над Господнето общество?

and they gathered themselves together against Moses and against Aaron, and said unto them, Ye take too much upon you, seeing all the congregation are holy, every one of them, and the Lord is among them: wherefore then lift ye up yourselves above the congregation of the Lord ?

4 А Моисей, като чу това, падна на лицето си

And when Moses heard it, he fell upon his face:

5 и говорѝ на Корей и на цялата му дружина: Утре Господ ще покаже кои са Негови и кой е свят, и кого ще направи да се приближи до Него. Онзи, когото Той избере, ще направи да се приближи до Него.

and he spake unto Korah and unto all his company, saying, Even to morrow the Lord will shew who are his, and who is holy; and will cause him to come near unto him: even him whom he hath chosen will he cause to come near unto him.

6 Т ова направете: ти, Корей, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

This do; Take you censers, Korah, and all his company;

7 с ложете в тях огън и тамян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова и на вас, Левиеви синове!

and put fire therein, and put incense in them before the Lord to morrow: and it shall be that the man whom the Lord doth choose, he shall be holy: ye take too much upon you, ye sons of Levi.

8 И Моисей каза на Корей: Чуйте сега, вие, Левиеви синове:

And Moses said unto Korah, Hear, I pray you, ye sons of Levi:

9 М алко ли ви е това, че Израелевият Бог отдели вас от Израелевото общество и ви направи да се приближавате до Него, за да вършите службата на Господнята скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

seemeth it but a small thing unto you, that the God of Israel hath separated you from the congregation of Israel, to bring you near to himself to do the service of the tabernacle of the Lord, and to stand before the congregation to minister unto them?

10 Т ой те направи да се приближиш до Него и заедно с тебе всичките ти братя, Левиевите синове; а искате ли и свещенството?

And he hath brought thee near to him, and all thy brethren the sons of Levi with thee: and seek ye the priesthood also?

11 Т ака че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, за да роптаете против него?

For which cause both thou and all thy company are gathered together against the Lord: and what is Aaron, that ye murmur against him?

12 И Моисей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

And Moses sent to call Dathan and Abiram, the sons of Eliab: which said, We will not come up:

13 М алко ли е това, че си ни извел от земята, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

is it a small thing that thou hast brought us up out of a land that floweth with milk and honey, to kill us in the wilderness, except thou make thyself altogether a prince over us?

14 П ри това ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тези хора? Няма да дойдем.

Moreover thou hast not brought us into a land that floweth with milk and honey, or given us inheritance of fields and vineyards: wilt thou put out the eyes of these men? we will not come up.

15 Т огава Моисей се разсърди много и каза на Господа: Не поглеждай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях и на никого от тях не съм сторил зло.

And Moses was very wroth, and said unto the Lord, Respect not thou their offering: I have not taken one ass from them, neither have I hurt one of them.

16 М оисей каза на Корей: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа - ти и те, и Аарон;

And Moses said unto Korah, Be thou and all thy company before the Lord, thou, and they, and Aaron, to morrow:

17 и вземете всеки кадилницата си, сложете в тях тамян и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон - всеки своята кадилница.

and take every man his censer, and put incense in them, and bring ye before the Lord every man his censer, two hundred and fifty censers; thou also, and Aaron, each of you his censer.

18 И така, те взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън и тамян и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисей и Аарон.

And they took every man his censer, and put fire in them, and laid incense thereon, and stood in the door of the tabernacle of the congregation with Moses and Aaron.

19 К орей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господнята слава се яви на цялото общество.

And Korah gathered all the congregation against them unto the door of the tabernacle of the congregation: and the glory of the Lord appeared unto all the congregation.

20 Т огава Господ говорѝ на Моисей и Аарон:

And the Lord spake unto Moses and unto Aaron, saying,

21 О тделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг.

Separate yourselves from among this congregation, that I may consume them in a moment.

22 А те паднаха на лицата си и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка твар! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

And they fell upon their faces, and said, O God, the God of the spirits of all flesh, shall one man sin, and wilt thou be wroth with all the congregation?

23 Т огава Господ говорѝ на Моисей:

And the Lord spake unto Moses, saying,

24 К ажѝ на обществото: Отстъпете от жилищата на Корей, Датан и Авирон.

Speak unto the congregation, saying, Get you up from about the tabernacle of Korah, Dathan, and Abiram.

25 И така, Моисей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и Израелевите старейшини.

And Moses rose up and went unto Dathan and Abiram; and the elders of Israel followed him.

26 М оисей говорѝ на обществото: Отстъпете, моля ви се, от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките им грехове.

And he spake unto the congregation, saying, Depart, I pray you, from the tents of these wicked men, and touch nothing of theirs, lest ye be consumed in all their sins.

27 И така, те навред отстъпиха от жилищата на Корей, Датан и Авирон; а Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на шатрите с жените си и малките си деца.

So they gat up from the tabernacle of Korah, Dathan, and Abiram, on every side: and Dathan and Abiram came out, and stood in the door of their tents, and their wives, and their sons, and their little children.

28 А Моисей каза: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тези дела и че не ги правя от себе си:

And Moses said, Hereby ye shall know that the Lord hath sent me to do all these works; for I have not done them of mine own mind.

29 а ко тези хора умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то Господ не ме е изпратил;

If these men die the common death of all men, or if they be visited after the visitation of all men; then the Lord hath not sent me.

30 н о ако Господ направи нещо ново - ако земята отвори устата си и погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тези хора презряха Господа.

But if the Lord make a new thing, and the earth open her mouth, and swallow them up, with all that appertain unto them, and they go down quick into the pit; then ye shall understand that these men have provoked the Lord.

31 С лед като той изговори всички тези думи, земята се разпукна под тях.

And it came to pass, as he had made an end of speaking all these words, that the ground clave asunder that was under them:

32 З емята отвори устата си и погълна тях, домашните им, всички Корееви хора и целия им имот.

and the earth opened her mouth, and swallowed them up, and their houses, and all the men that appertained unto Korah, and all their goods.

33 Т е и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри и те погинаха сред обществото.

They, and all that appertained to them, went down alive into the pit, and the earth closed upon them: and they perished from among the congregation.

34 А целият Израел, които бяха около тях, побегнаха, като извикаха: Да не погълне земята и нас.

And all Israel that were round about them fled at the cry of them: for they said, Lest the earth swallow us up also.

35 И огън излезе от Господа и погуби онези двеста и петдесет мъже, които принесоха тамяна.

And there came out a fire from the Lord, and consumed the two hundred and fifty men that offered incense.

36 С лед това Господ говорѝ на Моисей:

And the Lord spake unto Moses, saying,

37 К ажи на Елеазар, син на свещеника Аарон, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото святи са

Speak unto Eleazar the son of Aaron the priest, that he take up the censers out of the burning, and scatter thou the fire yonder; for they are hallowed.

38 к адилниците на тези хора, които съгрешиха против своя си живот, и нека ги направят на плочи за обковаване на жертвеника; понеже те ги принесоха пред Господа и затова са святи; и те ще бъдат за знамение на израелтяните.

The censers of these sinners against their own souls, let them make them broad plates for a covering of the altar: for they offered them before the Lord, therefore they are hallowed: and they shall be a sign unto the children of Israel.

39 И така, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и ги направиха на плочи за обковаване на жертвеника

And Eleazar the priest took the brasen censers, wherewith they that were burnt had offered; and they were made broad plates for a covering of the altar:

40 д а напомнят на израелтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане като с Корей и дружината му. Това направи Елеазар, както Господ му каза чрез Моисей.

to be a memorial unto the children of Israel, that no stranger, which is not of the seed of Aaron, come near to offer incense before the Lord; that he be not as Korah, and as his company: as the Lord said to him by the hand of Moses.

41 А на следващия ден цялото общество израелтяни възроптаха против Моисей и Аарон: Вие избихте Господния народ.

But on the morrow all the congregation of the children of Israel murmured against Moses and against Aaron, saying, Ye have killed the people of the Lord.

42 Н о когато обществото се беше събрало против Моисей и Аарон, погледнаха към шатъра за срещане и видяха, че облакът го покри и Господнята слава се яви.

And it came to pass, when the congregation was gathered against Moses and against Aaron, that they looked toward the tabernacle of the congregation: and, behold, the cloud covered it, and the glory of the Lord appeared.

43 М оисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

And Moses and Aaron came before the tabernacle of the congregation.

44 И Господ говорѝ на Моисей:

And the Lord spake unto Moses, saying,

45 О ттеглете се от това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

Get you up from among this congregation, that I may consume them as in a moment. And they fell upon their faces.

46 Т огава Моисей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от жертвеника и сложи на него тамян, и иди скоро в обществото, и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата започна.

And Moses said unto Aaron, Take a censer, and put fire therein from off the altar, and put on incense, and go quickly unto the congregation, and make an atonement for them: for there is wrath gone out from the Lord; the plague is begun.

47 И така, Аарон взе кадилницата си, както каза Моисей, и се завтече сред обществото; а язвата беше започнала между народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за народа.

And Aaron took as Moses commanded, and ran into the midst of the congregation; and, behold, the plague was begun among the people: and he put on incense, and made an atonement for the people.

48 А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

And he stood between the dead and the living; and the plague was stayed.

49 У мрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин души, освен онези, които умряха в Кореевия бунт.

Now they that died in the plague were fourteen thousand and seven hundred, beside them that died about the matter of Korah.

50 И Аарон се върна при Моисей до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.

And Aaron returned unto Moses unto the door of the tabernacle of the congregation: and the plague was stayed.