1 С лед това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

And the Lord appeared unto him in the plains of Mamre: and he sat in the tent door in the heat of the day;

2 К ато повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза:

and he lift up his eyes and looked, and, lo, three men stood by him: and when he saw them, he ran to meet them from the tent door, and bowed himself toward the ground,

3 Г осподарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

and said, My Lord, if now I have found favour in thy sight, pass not away, I pray thee, from thy servant:

4 Н ека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото.

let a little water, I pray you, be fetched, and wash your feet, and rest yourselves under the tree:

5 И аз ще донеса малко хляб, да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал.

and I will fetch a morsel of bread, and comfort ye your hearts; after that ye shall pass on: for therefore are ye come to your servant. And they said, So do, as thou hast said.

6 Т огава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

And Abraham hastened into the tent unto Sarah, and said, Make ready quickly three measures of fine meal, knead it, and make cakes upon the hearth.

7 А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

And Abraham ran unto the herd, and fetcht a calf tender and good, and gave it unto a young man; and he hasted to dress it.

8 П осле взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

And he took butter, and milk, and the calf which he had dressed, and set it before them; and he stood by them under the tree, and they did eat.

9 Т огава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е.

And they said unto him, Where is Sarah thy wife? And he said, Behold, in the tent.

10 И Господ каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

And he said, I will certainly return unto thee according to the time of life; and, lo, Sarah thy wife shall have a son. And Sarah heard it in the tent door, which was behind him.

11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

Now Abraham and Sarah were old and well stricken in age; and it ceased to be with Sarah after the manner of women.

12 И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение, като и господарят ми е стар?

Therefore Sarah laughed within herself, saying, After I am waxed old shall I have pleasure, my lord being old also?

13 А Господ каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

And the Lord said unto Abraham, Wherefore did Sarah laugh, saying, Shall I of a surety bear a child, which am old?

14 И ма ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син.

Is any thing too hard for the Lord ? At the time appointed I will return unto thee, according to the time of life, and Sarah shall have a son.

15 Т огава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя. Гибелта на Содом и Гомор

Then Sarah denied, saying, I laughed not; for she was afraid. And he said, Nay; but thou didst laugh.

16 К ато станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

And the men rose up from thence, and looked toward Sodom: and Abraham went with them to bring them on the way.

17 И Господ каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,

And the Lord said, Shall I hide from Abraham that thing which I do;

18 т ъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята?

seeing that Abraham shall surely become a great and mighty nation, and all the nations of the earth shall be blessed in him?

19 З ащото съм го избрал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него.

For I know him, that he will command his children and his household after him, and they shall keep the way of the Lord, to do justice and judgment; that the Lord may bring upon Abraham that which he hath spoken of him.

20 И Господ каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък,

And the Lord said, Because the cry of Sodom and Gomorrah is great, and because their sin is very grievous;

21 щ е сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.

I will go down now, and see whether they have done altogether according to the cry of it, which is come unto me; and if not, I will know.

22 Т огава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

And the men turned their faces from thence, and went toward Sodom: but Abraham stood yet before the Lord.

23 И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?

And Abraham drew near, and said, Wilt thou also destroy the righteous with the wicked?

24 М оже да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него?

Peradventure there be fifty righteous within the city: wilt thou also destroy and not spare the place for the fifty righteous that are therein?

25 Т и не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?

That be far from thee to do after this manner, to slay the righteous with the wicked: and that the righteous should be as the wicked, that be far from thee: Shall not the Judge of all the earth do right?

26 Г оспод каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях.

And the Lord said, If I find in Sodom fifty righteous within the city, then I will spare all the place for their sakes.

27 А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

And Abraham answered and said, Behold now, I have taken upon me to speak unto the Lord, which am but dust and ashes:

28 м оже би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.

Peradventure there shall lack five of the fifty righteous: wilt thou destroy all the city for lack of five? And he said, If I find there forty and five, I will not destroy it.

29 А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.

And he spake unto him yet again, and said, Peradventure there shall be forty found there. And he said, I will not do it for forty’s sake.

30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

And he said unto him, Oh let not the Lord be angry, and I will speak: Peradventure there shall thirty be found there. And he said, I will not do it, if I find thirty there.

31 А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.

And he said, Behold now, I have taken upon me to speak unto the Lord: Peradventure there shall be twenty found there. And he said, I will not destroy it for twenty’s sake.

32 Т огава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.

And he said, Oh let not the Lord be angry, and I will speak yet but this once: Peradventure ten shall be found there. And he said, I will not destroy it for ten’s sake.

33 С лед като престана да говори с Авраам, Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

And the Lord went his way, as soon as he had left communing with Abraham: and Abraham returned unto his place.