1 С лед като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше, Исус влезе в Капернаум.

Now when he had ended all his sayings in the audience of the people, he entered into Capernaum.

2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране.

And a certain centurion’s servant, who was dear unto him, was sick, and ready to die.

3 И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му.

And when he heard of Jesus, he sent unto him the elders of the Jews, beseeching him that he would come and heal his servant.

4 А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,

And when they came to Jesus, they besought him instantly, saying, That he was worthy for whom he should do this:

5 з ащото обича нашия народ и той ни е построил синагогата.

for he loveth our nation, and he hath built us a synagogue.

6 Д окато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;

Then Jesus went with them. And when he was now not far from the house, the centurion sent friends to him, saying unto him, Lord, trouble not thyself: for I am not worthy that thou shouldest enter under my roof:

7 з атова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

wherefore neither thought I myself worthy to come unto thee: but say in a word, and my servant shall be healed.

8 З ащото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.

For I also am a man set under authority, having under me soldiers, and I say unto one, Go, and he goeth; and to another, Come, and he cometh; and to my servant, Do this, and he doeth it.

9 К ато чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израел не съм намерил толкова вяра.

When Jesus heard these things, he marvelled at him, and turned him about, and said unto the people that followed him, I say unto you, I have not found so great faith, no, not in Israel.

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял. Възкресяването на сина на вдовицата от Наин

And they that were sent, returning to the house, found the servant whole that had been sick.

11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

And it came to pass the day after, that he went into a city called Nain; and many of his disciples went with him, and much people.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

Now when he came nigh to the gate of the city, behold, there was a dead man carried out, the only son of his mother, and she was a widow: and much people of the city was with her.

13 И Господ, като я видя, смили се над нея и ѝ каза: Недей да плачеш.

And when the Lord saw her, he had compassion on her, and said unto her, Weep not.

14 Т огава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.

And he came and touched the bier: and they that bare him stood still. And he said, Young man, I say unto thee, Arise.

15 И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му.

And he that was dead sat up, and began to speak. And he delivered him to his mother.

16 Т огава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ.

And there came a fear on all: and they glorified God, saying, That a great prophet is risen up among us; and, That God hath visited his people.

17 И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност. Исус Христос и Йоан Кръстител

And this rumour of him went forth throughout all Judæa, and throughout all the region round about.

18 А учениците на Йоан му известиха за всичко това.

And the disciples of John shewed him of all these things.

19 И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

And John calling unto him two of his disciples sent them to Jesus, saying, Art thou he that should come? or look we for another?

20 И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

When the men were come unto him, they said, John Baptist hath sent us unto thee, saying, Art thou he that should come? or look we for another?

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение.

And in that same hour he cured many of their infirmities and plagues, and of evil spirits; and unto many that were blind he gave sight.

22 Т огава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието.

Then Jesus answering said unto them, Go your way, and tell John what things ye have seen and heard; how that the blind see, the lame walk, the lepers are cleansed, the deaf hear, the dead are raised, to the poor the gospel is preached.

23 И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене.

And blessed is he, whosoever shall not be offended in me.

24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

And when the messengers of John were departed, he began to speak unto the people concerning John, What went ye out into the wilderness for to see? A reed shaken with the wind?

25 Н о какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.

But what went ye out for to see? A man clothed in soft raiment? Behold, they which are gorgeously apparelled, and live delicately, are in kings’ courts.

26 Н о какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

But what went ye out for to see? A prophet? Yea, I say unto you, and much more than a prophet.

27 Т ова е онзи, за когото е писано: "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе."

This is he, of whom it is written, Behold, I send my messenger before thy face, which shall prepare thy way before thee.

28 К азвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

For I say unto you, Among those that are born of women there is not a greater prophet than John the Baptist: but he that is least in the kingdom of God is greater than he.

29 ( И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение.

And all the people that heard him, and the publicans, justified God, being baptized with the baptism of John.

30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.)

But the Pharisees and lawyers rejected the counsel of God against themselves, being not baptized of him.

31 А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

And the Lord said, Whereunto then shall I liken the men of this generation? and to what are they like?

32 Т е приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте.

They are like unto children sitting in the marketplace, and calling one to another, and saying, We have piped unto you, and ye have not danced; we have mourned to you, and ye have not wept.

33 З ащото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

For John the Baptist came neither eating bread nor drinking wine; and ye say, He hath a devil.

34 Д ойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

The Son of man is come eating and drinking; and ye say, Behold a gluttonous man, and a winebibber, a friend of publicans and sinners!

35 Н о пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда. Исус Христос и грешницата

But wisdom is justified of all her children.

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.

And one of the Pharisees desired him that he would eat with him. And he went into the Pharisee’s house, and sat down to meat.

37 И , ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.

And, behold, a woman in the city, which was a sinner, when she knew that Jesus sat at meat in the Pharisee’s house, brought an alabaster box of ointment,

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.

and stood at his feet behind him weeping, and began to wash his feet with tears, and did wipe them with the hairs of her head, and kissed his feet, and anointed them with the ointment.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

Now when the Pharisee which had bidden him saw it, he spake within himself, saying, This man, if he were a prophet, would have known who and what manner of woman this is that toucheth him: for she is a sinner.

40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.

And Jesus answering said unto him, Simon, I have somewhat to say unto thee. And he saith, Master, say on.

41 Н якой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият - петдесет.

There was a certain creditor which had two debtors: the one owed five hundred pence, and the other fifty.

42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?

And when they had nothing to pay, he frankly forgave them both. Tell me therefore, which of them will love him most?

43 С имон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.

Simon answered and said, I suppose that he, to whom he forgave most. And he said unto him, Thou hast rightly judged.

44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.

And he turned to the woman, and said unto Simon, Seest thou this woman? I entered into thine house, thou gavest me no water for my feet: but she hath washed my feet with tears, and wiped them with the hairs of her head.

45 Т и целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.

Thou gavest me no kiss: but this woman since the time I came in hath not ceased to kiss my feet.

46 Т и с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.

My head with oil thou didst not anoint: but this woman hath anointed my feet with ointment.

47 З атова ти казвам: Прощават ѝ се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.

Wherefore I say unto thee, Her sins, which are many, are forgiven; for she loved much: but to whom little is forgiven, the same loveth little.

48 И ѝ каза: Прощават ти се греховете.

And he said unto her, Thy sins are forgiven.

49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава?

And they that sat at meat with him began to say within themselves, Who is this that forgiveth sins also?

50 И сус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

And he said to the woman, Thy faith hath saved thee; go in peace.