1 Т огава теманецът Елифаз отговори:

Then answered Eliphaz the Temanite, and said,

2 М ъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря и с източен вятър ли пълни корема си?

Should a wise man utter vain knowledge, and fill his belly with the east wind?

3 С празни думи ли се препира и с безполезни речи?

Should he reason with unprofitable talk? or with speeches wherewith he can do no good?

4 Н аистина ти унищожаваш страха от Бога и намаляваш моленето пред Него.

Yea, thou castest off fear, and restrainest prayer before God.

5 З ащото беззаконието ти поучава устата ти и си избрал езика на лукавите.

For thy mouth uttereth thine iniquity, and thou choosest the tongue of the crafty.

6 Т воите уста те осъждат, а не аз; твоите устни свидетелстват против тебе.

Thine own mouth condemneth thee, and not I: yea, thine own lips testify against thee.

7 Т и ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

Art thou the first man that was born? or wast thou made before the hills?

8 Ч ул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

Hast thou heard the secret of God? and dost thou restrain wisdom to thyself?

9 К акво знаеш ти, което ние не знаем? Какво разбираш ти, което няма в нас?

What knowest thou, that we know not? what understandest thou, which is not in us?

10 И ма и между нас и белокоси, и престарели, по-напреднали на възраст и от баща ти.

With us are both the grayheaded and very aged men, much elder than thy father.

11 Б ожиите утешения и меките Му думи към тебе малко нещо ли са за тебе?

Are the consolations of God small with thee? is there any secret thing with thee?

12 К акво те блазни сърцето ти и на какво смигат очите ти,

Why doth thine heart carry thee away? and what do thy eyes wink at,

13 ч е обръщаш духа си против Бога и изпускаш такива думи от устата си?

that thou turnest thy spirit against God, and lettest such words go out of thy mouth?

14 К акво е човек, за да е чист, и роденият от жена, за да е праведен?

What is man, that he should be clean? and he which is born of a woman, that he should be righteous?

15 Е то, на святите Си ангели Той не се доверява и небесата не са чисти в очите Му;

Behold, he putteth no trust in his saints; yea, the heavens are not clean in his sight.

16 к олко повече е гнусен и непотребен човек, който пие неправда като вода!

How much more abominable and filthy is man, which drinketh iniquity like water?

17 А з ще ти кажа, послушай ме; и това, което съм видял, ще ти изявя

I will shew thee, hear me; and that which I have seen I will declare;

18 ( което мъдрите не скриха, а възвестиха, както бяха чули от бащите си;

which wise men have told from their fathers, and have not hid it:

19 н а които беше дадена земята и само на тях, и чужденецът не мина между тях):

unto whom alone the earth was given, and no stranger passed among them.

20 Н ечестивият се мъчи през всичките си дни; и преброени години са запазени за мъчителя.

The wicked man travaileth with pain all his days, and the number of years is hidden to the oppressor.

21 У жасни гласове има в ушите му, че като е в спокойствие, ще го нападне изтребителят;

A dreadful sound is in his ears: in prosperity the destroyer shall come upon him.

22 н е вярва, че ще се върне от тъмнината; и той е очакван от меча;

He believeth not that he shall return out of darkness, and he is waited for of the sword.

23 с кита се да търси хляб, като казва: Къде е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

He wandereth abroad for bread, saying, Where is it? he knoweth that the day of darkness is ready at his hand.

24 с кръб и тъга го плашат - като цар, приготвен за бой, му надвиват,

Trouble and anguish shall make him afraid; they shall prevail against him, as a king ready to the battle.

25 п онеже той вдигна ръката си против Бога и се възгордя против Всемогъщия;

For he stretcheth out his hand against God, and strengtheneth himself against the Almighty.

26 с пусна се към Него с корав врат, с дебелите изпъкналости на щитовете си.

He runneth upon him, even on his neck, upon the thick bosses of his bucklers:

27 П онеже покри лицето си с тлъстината си и затлъсти кръста си,

because he covereth his face with his fatness, and maketh collops of fat on his flanks.

28 т ой се засели в разорени градове, в къщи необитаеми, готови да станат на купове.

And he dwelleth in desolate cities, and in houses which no man inhabiteth, which are ready to become heaps.

29 Н яма да се обогати и имотът му няма да трае, нито ще се навеждат до земята произведенията им.

He shall not be rich, neither shall his substance continue, neither shall he prolong the perfection thereof upon the earth.

30 Н яма да се отърве от тъмнината; пламък ще изсуши младоците му; и от диханието на Божиите уста ще бъде завлечен.

He shall not depart out of darkness; the flame shall dry up his branches, and by the breath of his mouth shall he go away.

31 Н ека не се доверява на суетата самоизмамен; защото суета ще бъде заплатата му.

Let not him that is deceived trust in vanity: for vanity shall be his recompence.

32 П реди времето си ще се изплати и клонът му няма да се раззеленее.

It shall be accomplished before his time, and his branch shall not be green.

33 Щ е изрони неузрялото си грозде като лозата и ще хвърли цвета си като маслината.

He shall shake off his unripe grape as the vine, and shall cast off his flower as the olive.

34 З ащото дружината на нечестивите ще запустее; и огън ще изгори шатрите на подкупничеството.

For the congregation of hypocrites shall be desolate, and fire shall consume the tabernacles of bribery.

35 З ачеват зло и раждат беззаконие, и сърцето им подготвя измама.

They conceive mischief, and bring forth vanity, and their belly prepareth deceit.