1 Т огава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

And Jacob went on his way, and the angels of God met him.

2 А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

And when Jacob saw them, he said, This is God’s host: and he called the name of that place Mahanaim.

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;

And Jacob sent messengers before him to Esau his brother unto the land of Seir, the country of Edom.

4 и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;

And he commanded them, saying, Thus shall ye speak unto my lord Esau; Thy servant Jacob saith thus, I have sojourned with Laban, and stayed there until now:

5 п ридобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

and I have oxen, and asses, flocks, and menservants, and womenservants: and I have sent to tell my lord, that I may find grace in thy sight.

6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

And the messengers returned to Jacob, saying, We came to thy brother Esau, and also he cometh to meet thee, and four hundred men with him.

7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:

Then Jacob was greatly afraid and distressed: and he divided the people that was with him, and the flocks, and herds, and the camels, into two bands;

8 А ко Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

and said, If Esau come to the one company, and smite it, then the other company which is left shall escape.

9 Т огава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

And Jacob said, O God of my father Abraham, and God of my father Isaac, the Lord which saidst unto me, Return unto thy country, and to thy kindred, and I will deal well with thee:

10 н е съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини.

 I am not worthy of the least of all the mercies, and of all the truth, which thou hast shewed unto thy servant; for with my staff I passed over this Jordan; and now I am become two bands.

11 И збави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.

Deliver me, I pray thee, from the hand of my brother, from the hand of Esau: for I fear him, lest he will come and smite me, and the mother with the children.

12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

And thou saidst, I will surely do thee good, and make thy seed as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.

13 К ато пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:

And he lodged there that same night; and took of that which came to his hand a present for Esau his brother;

14 д веста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

two hundred she goats, and twenty he goats, two hundred ewes, and twenty rams,

15 т ридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,

thirty milch camels with their colts, forty kine, and ten bulls, twenty she asses, and ten foals.

16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.

And he delivered them into the hand of his servants, every drove by themselves; and said unto his servants, Pass over before me, and put a space betwixt drove and drove.

17 Н а първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?

And he commanded the foremost, saying, When Esau my brother meeteth thee, and asketh thee, saying, Whose art thou? and whither goest thou? and whose are these before thee?

18 Т огава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.

then thou shalt say, They be thy servant Jacob’s; it is a present sent unto my lord Esau: and, behold, also he is behind us.

19 Т ака заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;

And so commanded he the second, and the third, and all that followed the droves, saying, On this manner shall ye speak unto Esau, when ye find him.

20 и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

And say ye moreover, Behold, thy servant Jacob is behind us. For he said, I will appease him with the present that goeth before me, and afterward I will see his face; peradventure he will accept of me.

21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана. Борбата на Яков с Бога

So went the present over before him: and himself lodged that night in the company.

22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.

And he rose up that night, and took his two wives, and his two womenservants, and his eleven sons, and passed over the ford Jabbok.

23 В зе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

And he took them, and sent them over the brook, and sent over that he had.

24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

And Jacob was left alone; and there wrestled a man with him until the breaking of the day.

25 к ойто, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.

And when he saw that he prevailed not against him, he touched the hollow of his thigh; and the hollow of Jacob’s thigh was out of joint, as he wrestled with him.

26 Т огава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.

And he said, Let me go, for the day breaketh. And he said, I will not let thee go, except thou bless me.

27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

And he said unto him, What is thy name? And he said, Jacob.

28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

And he said, Thy name shall be called no more Jacob, but Israel: for as a prince hast thou power with God and with men, and hast prevailed.

29 А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.

And Jacob asked him, and said, Tell me, I pray thee, thy name. And he said, Wherefore is it that thou dost ask after my name? And he blessed him there.

30 И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.

And Jacob called the name of the place Peniel: for I have seen God face to face, and my life is preserved.

31 С лънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

And as he passed over Penuel the sun rose upon him, and he halted upon his thigh.

32 З атова и до днес израелтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

Therefore the children of Israel eat not of the sinew which shrank, which is upon the hollow of the thigh, unto this day: because he touched the hollow of Jacob’s thigh in the sinew that shrank.