1 Т огава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

2 А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;

4 и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;

5 п ридобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:

8 А ко Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

9 Т огава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

10 н е съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини.

11 И збави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.

12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

13 К ато пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:

14 д веста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

15 т ридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,

16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.

17 Н а първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?

18 Т огава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.

19 Т ака заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;

20 и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана. Борбата на Яков с Бога

22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.

23 В зе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25 к ойто, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.

26 Т огава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.

27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

29 А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.

30 И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.

31 С лънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32 З атова и до днес израелтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.