1 В ойната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.

2 Н а Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам.

3 В торият му - Хилеав, от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият - Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай.

4 Ч етвъртият - Адония, син на Агита. Петият - Сефатия, син на Авитала.

5 И шестият - Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.

6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.

7 С аул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница?

8 Т огава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена!

9 Т ака да стори Бог с Авенир - да! - и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както Господ му се е клел,

10 к ато направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израел, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

11 И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.

12 Т огава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израел.

13 А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш.

14 И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.

15 И така, Исвостей прати и я взе от мъжа ѝ Фалатиил, Лаисовия син.

16 М ъжът ѝ дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

17 А Авенир влезе във връзка с Израелевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;

18 с ега направете това, защото Господ е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели

19 А венир говорѝ още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израел и на целия Вениаминов дом.

20 И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.

21 Т огава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израел при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир.

22 А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.

23 С лед като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.

24 Т огава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?

25 З наеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш.

26 И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.

27 И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря.

28 А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред Господа до века за кръвта на Авенир, Нировия син.

29 Н ека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

30 Т ака Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.

31 Т огава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката.

32 П огребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.

33 Ц арят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният?

34 Р ъцете ти не бяха вързани, нито краката ти - сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него.

35 П осле целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето.

36 И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.

37 З ащото в онзи ден целият народ и целият Израел разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.

38 А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израел!

39 Д нес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.